Северна България потъва икономически, Южна е в застой
Икономически Северна България потъва, а Южна е в застой. Изводът идва от данни за регионалното развитие в Европейския съюз. Освен брутния вътрешен продукт (БВП) по региони Евростат е сравнил и покупателната способност към 2013 г. „Капитал“ използва данните, за да види какво се случва с областите в България след влизането в съюза. Анализ показва, че макар БВП, покупателна способност и доходите да са се увеличили, българските региони изостават все повече от европейските.
Различията вътре в държавата имат обяснение и чрез усвоените еврофондове. Дали заради липса на инициативност, или заради пренебрегване на централно държавно ниво, но договорените евросубсидии се различават пъти. В София и южните области проектите са за 12 млрд. лв., докато в трите северни региона сумата е четири пъти по-ниска. А разликата в населението е едва един път и половина.
Твърдо на дъното
Пет от шестте района, на които е разделена България, попадат в топ 10 по най-ниска покупателна способност спрямо средното равнище в ЕС. Единствено френският остров Майот, намиращ се в Индийския океан между Северен Мадагаскар и Северен Мозамбик, отчита по-малък БВП на глава от населението по показателя за покупателната способност – 27% при 30% от Северозападния регион.
Очакваното изключение в България е Югозападният район, в който попада София. В него реалните възможности на хората са „само“ с 28% по-ниски от средното ниво за ЕС. Но и тук се вижда, че покупателната способност намалява, което всъщност е тенденцията през последните три години. Така след кризата другите региони са дърпали напред, докато България е затъвала. В топ 10 на най-изостаналите, макар и по-добре от България, са три румънски и един унгарски регион.
Най-изостаналият Север
Икономическите данни показват ясно изоставането на Севера. Големите инфраструктурни проекти на юг от Стара планина, близостта с Гърция и Турция доведоха до значителни потоци инвестиции в региона преди 2009 г. В същото време Северна България не усети икономическия бум в страната преди кризата: от една страна, заради лошата инфраструктура, която отблъсква инвеститорите, а от друга – икономическото състояние на Румъния никога не е спомагало развитието на региона.
Данните за пазара на труда на областно ниво показват, че в големи части от страната пазарът на труда остава потиснат. През 2013 г. заетостта на населението над 15-годишна възраст остава под 40% в седем области – Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Разград, Силистра и Търговище. Всичките те се намират в Северна България.
Влошаване има при демографията – възрастното население се увеличава и вече почти няма област, в която децата на възраст до 15 г. да са повече от лицата над 65-годишна възраст.