Сертификатът: финансово оръжие за масово унищожение
Понятието сертификат създава впечатление за нещо ценно. Често обаче това е илюзия. Сертификатът е форма на парична инвестиция, която бизнесменът Уорън Бъфет окачестви веднъж като „финансово оръжие за масово унищожение“.
Клиенти в Германия, които бяха купили сертификати от банката Леман брадърс знаят много добре за какво става дума. След като преди година Леман брадърс обяви фалит, хиляди клиенти трябваше да отпишат своите депозитни сертификати от тази банка. Загубите възлизат на милиарди, но търговията със сертификати продължава да бележи бум.
Както почти всички германски граждани и Ренате Гроб е нямала представа какво всъщност са сертификатите. Едва по-късно тя разбиракаква бомба със закъснител цъкав банковото й дело: „Тогава някой ми се обади по телефона и каза, че една от най-големите американски банки е фалирала. Помислих си – не ме интересува, нямам нищо общо с това. След два-три дни обаче, когато проверявах банковото си дело, изведнъж прочетох Леман брадърс… и в този момент ми стана лошо“, разказва Ренате Гроб.
Тя не е биланаясно най-вече с главния риск на почти всички депозитни сертификати. Ако продавачът на сертификатите фалира, парите на инвеститора изчезват, тъй като капиталовата защита, за жалост, не важи в случай на банков банкрут. Причината защо на пазара продължават да се предлагат сертификати е много семпла, посочва професорът по банково дело Томас Хартман-Венделс. По неговите думи:
„При сертификатите банките получават комисионна от продажбата. Това означава, че те не поемат риск, както например при отпускането на заем, който след това не може да бъде изплатен. При сертификатите банките просто печелят няколко процента от продажната сума. В тази сделка за банката няма никакъв риск.“
Напоследък се продават и сертификати, които са застраховани срещу банков фалит, но дори и такива сертификати не са уместна парична инвестиция, тъй като има и един втори проблем. По принцип сертификатите са един вид обзалагане. Инвеститорът залага на бъдещоразвитие при цените на определени акции, облигации и суровини, докато банката се обзалага против. Но, както посочва професор Хартман-Венделс, по правило банките имат по-точната информация.
DW