Силни печалби на банките

Повече заеми за домакинствата, т.е. нов бизнес, ръст на постъпленията от такси, съчетани с по-малко разходи за обезценки в година без стрес тестове, носят силни печалби на банките за първото полугодие на 2017 г.

На пръв поглед числото за шестмесечието се свива, но реално плюсът е дори по-голям от миналата година, ако се извади бонус постъплението от продажбата на Visa. Депозитите също са със стабилен годишен ръст въпреки почти нулевите лихви, показват излезлите в понеделник данни на БНБ.

Добра печалба

За полугодието печалбата на банковия сектор е 660 млн. лв. Това е със 113 млн. лв. по-малко от миналата година. Причините са две: извънредният доход през миналото лято от картовата организация Visa, оценен от БНБ на 186 млн. лв., както и свиващият се нетен лихвен доход заради ниските лихви по кредити. Изтъняващият лихвен марж и влиянието му се вижда и в резултатите на отделните банки.

Накратко – печалбата към полугодието стои добре, предвид че прогнозите за печалбата на банките за 2017 г. и 2018 г. бяха предпазливи. За тази година очакванията на банкери са за 1 млрд. лв. печалба, а за догодина – 1.1 млрд. лв. В последното десетилетие такава висока печалба банките отчетоха през 2008 г. – 1.39 млрд. лв. Тогава тя беше резултат от свръхактивност – нарастването на кредитите беше с над 50%.

Продължава тенденцията за свит нетен лихвен доход. Към края на юни 2017 г. той е 668.4 млн. лв., като е съизмерим с този през първото тримесечие на годината. Нетният доход от лихви обаче е с 6% е по-нисък през второто тримесечие на тази година спрямо година по-рано, като общо за полугодието е по-нисък с близо 5.2%.

Увеличава се доходът от такси и комисиони спрямо първото тримесечие. За периода април – юни е 256.6 млн. лв. (при 231.6 млн. лв. за предходното тримесечие). На годишна база събраното също е малко повече: общо за полугодието доходът от такси и комисиони е 488 млн. лв., като е по-висок с 9.3% от този в края на юни 2016 г. Според банкери обаче нарастване в дохода от такси и комисиони не би могло да компенсира свиването на лихвените приходи поради разликата в обемите на двата прихода.

По-съществено перо за компенсация на свитите приходи са намалените разходи за обезценки по лоши заеми, които се свиват драстично в сравнение с миналата година по това време – с 27.6%. От началото на тази година обемът им е 236 млн. лв. (при 326 млн. лв. за първото полугодие на 2016 г.). Явно след отминалите стрес тестове и оценка на активите, за които банките активно чистеха портфейлите си, сега, когато упражнението вече е приключено, натискът за прочистване е отслабен. „Почивката“ обаче може да е кратка, тъй като от регулатора обявиха през пролетта, че ще приложат стимули за намаляване на нивото на необслужваните кредити, като това най-вероятно ще бъде през промяна на регулациите в областта. Оценките на МВФ и Световната банка и на Европейската комисия за нивото на необслужваните заеми бяха отрицателни, като беше посочено, че са над средното за ЕС. Към края на юни необслужваните заеми са за 9.46 млрд. лв., като от БНБ посочват, че през второто тримесечие продължава тенденцията на намаление на необслужваните кредити. Обемът им намалява с почти половин милиард лева спрямо предходното тримесечие (9.966 млрд. лв.).

Домакинствата дърпат кредитирането

Ръстът в кредитирането е при домакинствата. Този във фирменото кредитиране на годишна база е малко над нулата, а спрямо предходното тримесечие има дори свиване.

Отчетеният тримесечен темп на растеж при заемите за домакинствата е с 3.4% до 19.5 млрд. лв., а при фирмите има намаление с 0.9% до 33 млрд. лв. На годишна база кредитният ръст при гражданите е 6.72%, като при жилищните ипотечни заеми е 3.61%, а за потребителските е 3.38%. По-голямото увеличение идва през перото други кредити, в които влиза и санирането чрез ББР.

Фирменото кредитиране е с ръст от едва 0.41% на годишна база, като и от самите банки посочват, че в общи линии то се изразява в рефинансиране и преливане на клиенти между банките.

Активите на банковата система продължават да се увеличават, като в края на юни са 93 млрд. лв. През тримесечието собственият капитал на системата е намалял с 208 млн. лв., или 1.7%, до 12 млрд. лв. в резултат на изплащането на дивиденти от банките с чуждестранни собственици.

Депозитите в системата продължават да се увеличават въпреки почти нулевите лихви. Това се наблюдава и на тримесечна, и на годишна база. Депозитите на домакинства се увеличават с 0.4% до 47.6 млрд. лв. за тримесечие и с 5.33% на годишна база. При компаниите нарастването е с 1.8% до 21.6 млрд. лв. за тримесечие и с 9.7% за година.

Разликите в топ 10

Едно от основните предизвикателства пред банките остава изтъняващият лихвен марж, който продължава да свива печалбите им. При институции като Банка ДСК и ПИБ понижението в нетния лихвен доход се измерва с двуцифрени темпове спрямо година по-рано, което натиска и финансовия резултат – при ПИБ например печалбата за полугодието е с почти 61% по-ниска в сравнение с преди година.

И през второто тримесечие данните като цяло, поне за челната десетка, показват значително понижение на разходите, които банките правят за обезценки по проблемни заеми. В сравнение с година по-рано ефектът е най-благоприятен за Банка Пиреос – България, която благодарение на подобрението по това перо успява да излезе на печалба от почти 6 млн. лв. към края на полугодието, след като към същия период на 2016 г. резултатът й е беше загуба от 23 млн. лв, информира в, Капитал.

При някои банки процесът на обезценяване на нередовни експозиции продължава – съществен ръст на разходите за обезценки има при институции като Сосиете женерал Експресбанк и Сибанк, в резултат на което печалбите им се свиват.

 

 

 

 

 

financebg.com

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *