„Симеон Дянков: Трябват по-дясна политика и изявени реформатори, за да се случи преходът“

С бившия вицепремиер и финансов министър разговаря Румяна Денчева

КТБ не е просто фалит на голяма банка,

а умален модел на прехода

– Убеден ли сте, че българският преход е редуване на плаха реформа, застой, връщане назад. А причината е заченатият в грях от тайните служби политически и икономически елит, г-н Дянков? Нали така пише в “След Стената”, която представихте наскоро у нас?

– Идеята на книгата е да съпоставим прехода в различните държави. Затова текстовете за отделните страни са написани от първо лице, от участници в събитията. А сравнителните анализи са правени от изследователи извън тези събития и следователно – с безпристрастен поглед. Така имаме двете гледни точки. И двете показват едно и също за България: не успяхме да направим бърз преход в началото и не прекъснахме връзките с миналото.

– Дали само превърналите се в капиталисти комсомолци са причина?

– Не само. Но те определиха пътеката. Следващите капиталисти се учат от първите. Правят бизнеса си по сходен начин. В началото на прехода бяха твърде малко онези нови предприемачи, които да не разчитат на ментори от миналото и на връзки с държавата. Така целият модел се изкриви.

– Политическата незрялост на Филип Димитров ли е причина за неуспешните му реформи? Не давате ли индулгенции на свалилите го от власт?

– Това бе първото дясно правителство. А десницата беше набързо формирана. Тя нямаше предистория, за да трупа опит. От друга страна, Филип Димитров не разполагаше с време, за да развие реформите, които започна. Не можем да съпоставяме неговия кабинет с тези на Димитър Попов и на Костов. Попов имаше малко време по определение. Правителството му трябваше да либерализира цените и го направи. До началото на мандата на Костов вече бе изгубено много време и е трябвало бързо да се наваксва – с всички последици, които закъснелите реформи носят.

– Бяха ли грешка реституцията и двете приватизации – масова и касова? Първата върна собственост на хора, които нито я искат, нито я заслужават. Останалите две концентрираха апетитни блага у малка шепа хора и се пропиля държавен ресурс.

– Връщане на собствеността имаше във всички страни с успешен преход. Идеята е да се оправи един грях от миналото. И навсякъде в Източна Европа го направиха – поради същите причини и по същия начин. С приватизацията е по-различно. При представянето на книгата с мен бе Иван Миклош, който е участвал в четири словашки правителства. Миклош дава кратко обяснение: Ние навреме отрязахме връзките с миналото.

В Чехия и Словакия хората от бившия комунистически елит не са могли да заемат позиции в икономиката по-нататък.Така,

когато идва

приватизацията,

елитът до голяма

степен е нов

У нас беше различно. Фондовете при масовата приватизация се организираха от стария елит, а при касовата собствеността отиде при хора, за които говорихме в началото.

– Смятате ли, че отказът от суверенна политика на БНБ е направил правителствата ни дисциплинирани? Не е ли това превръщане на валутния борд във фетиш и не е ли прекалено голям залогът, ако цялата стабилност зависи само от това дали печатаме левчета, или не?

– Валутният борд бе въведен, след като се видя как

банковата ни

система бе

управлявана

по начин, който

да направи

богати шепа хора

за сметка на държавата. Това се повтори и при краха на КТБ близо 20 години по-късно. Ако имахме друга култура на регулатора БНБ – и през деветдесетте, и миналата година, борд нямаше да е необходим.

– Сравнете двете вълни на банкови сътресения- 1997 и 2014 г. И обяснете – какво значи “КТБ бе изпусната”, както твърдите – кой я държеше, та я изпусна, защо я изпусна и може ли да бъде изпусната и друга банка?

– КТБ бе изпусната от БНБ. При действащ валутен борд и ограничена монетарна политика основната роля на националната банка остава в надзора. Това е най-важният ресор на БНБ.

Първо, този надзор е липсвал. Второ, в момента, когато от БНБ е трябвало да вземат решение – или да подкрепят КТБ, или да я оставят сама на себе си, те избират второто.

Основната причина за сътресението от 2014 г. е в тогавашното ръководство на БНБ.

– Не може да е така. Или поне не е само така…

– Да, в продължение на десет години, при няколко правителства КТБ растеше. Това се виждаше. Политиците по закон не могат да се месят в банковия сектор, затова опитахме друго. Спомняте си пролетта на 2010 г., когато поискахме информация за депозитите на държавните фирми.

Връщам се и към друга, вече позабравена тема. През 2010-2011 г. предложихме промени, с които да се въведе обща и явна за всички методика за определяне на лихвите. Причината беше, че някои банки, сред които КТБ, даваха по-високи проценти, отколкото пазарът може да издържи.

И ние питахме:

Може би имат

някакъв странен

модел, който

не го разбираме

Ръководството на БНБ застана против идеята. Подобен спор имаше и за влизането ни в банковия съюз на ЕС- актуална тогава тема. Иван Искров бе против.

– Не е ли проблемът на КТБ по – скоро другаде, отколкото в публичността на лихвените методики?

– Затова развитието и крахът на КТБ донякъде повтарят историята от първата половина на деветдесетте години. Близостта на политици с банки води до това. Липсата на адекватна банкова регулация води до това.

В крайна сметка резултатът е, че държавата изгуби около осем милиарда лева. По време на кабинета „Борисов 1” си навлякох гнева заради строгата финансова дисциплина. Но спестихме около осем милиарда лева. Спестихме ги, като не ги изхарчихме. Това бяха пари, които можеше да вземем назаем, но не взехме.

Оказва се, че сме

спестили това,

което после с

един удар изчезна

Все едно, че не сме имали здрава финансова политика. Ако се върна към края на предния ви въпрос – за щастие, до три години ще влезем в банковия съюз.

– Смятате се за успял в пенсионната реформа. Защо обаче тя не продължи? И дали е така, след като дефицитът на НОИ си остана, възрастта за пенсиониране пълзи като охлюв, а всеки опит за посягане дори само на броя заплати при пенсиониране извежда протестиращи полицаи на улицата?

– Споменавам в “След Стената”, че частично успяхме. Помните, че през 2011 г. увеличихме пенсионната възраст, за да балансираме поне малко системата.

А

предложението

ни за

привилегиите

на полицаите

бе почти

идентично с това

от тази есен

Понесохме негативите, но прокарахме предложенията.

После кабинетът “Орешарски” отмени решението за възрастта. Сега се вижда защо е важно да не се отстъпва от реформа, която вече е направена. За следващия става много по-трудно дори да я върне на изходно положение. За мен сегашната ситуация е по-лоша от 2011 г. Веднъж като са види, че може да се отстъпва след натиск, това предопределя хода на събитията за години напред. Използва се един и същ похват особено като се види, че той работи. Това е

сериозна грешка,

която много

правителства

занапред

ще плащат

И най-вече ще я плащат данъкоплатците – в буквалния смисъл.

В армията, благодарение на един реформаторски настроен министър като Аню Ангелов, успяхме повече. Затова сега те са много по-напред от МВР.

– Ще успее ли България да се пребори с чиновниците? И то в една бюрократизирана Европа, която сипе пари по всякакви проекти, предназначени за чиновници и раждащи чиновници?

– Работих с много държавни служители. Във финансовото министерство, в екологията, а и в други сфери подготовката им е много добра. Вече има добре подготвени хора и в местната власт. Реформата ни в администрацията нямаше за цел да противопоставя “чиновниците” на останалите. Смисълът ѝ беше да се установи справедлив модел вътре в самата система. По-стегната и по-добре платена администрация е по-ефективна.

Проблемът сега е другаде. Все по-ясно се вижда изкривяването на икономическия модел. Растежът зависи от еврофондовете Изчисленията, които вицепремиерът Томислав Дончев дава, го показват. Ръстът на икономиката в последните две години идва от тези пари. Оперативните програми са, за да създават базата за растеж, а не да го издържат. Средства за инфраструктура, екология – добре. След това трябва да дойде икономическата политика,

за да каже

как да се ползва

тази база,

направена

с европари

Къде е тази политика?

– Докато бяхте вицепремиер и отговаряхте за здравната реформа, направихте няколко опита за реформи в сектора. Честите рокади на здравни министри ли бяха причината сега здравеопазването да е в реанимацията? Имате ли идея как да го извадим оттам?

– Като сравнявам нашите здравни министри със сегашния, виждам много сходства – и като мислене, и като идеи. Причината, поради която те не успяха, е същата и днес. Противниците на здравната реформа са вътре в самата система.

Трябва много

изявен и

политически

силен

реформатор,

който да има мощна политическа подкрепа.

– Сочите още два нереформирани сектора – енергетика и транспорт. Рецептите ви за да потръгнат нещата в тях?

– В транспорта виждаме стъпки напред – растат приходите от концесии. Новата цена на винетките е непопулярна мярка, но тя е направена, за да се привлече ресурс за оздравяване на БДЖ. Енергетиката е голямата тема. Не смятам, че там има работещо решение, което да предотврати труса. Дълговете на НЕК от над 4 млрд. лв. няма да намалеят с промени от страна на КЕВР.

Трябва допълнителен ресурс за оздравяване. Поне два милиарда лева, за покриване на, както го наричам, политическия дефицит. Това е дупката от недалновидните големи проекти – „Цанков камък”, “Белене”, “Бургас-Александруполис”.

Ако тези пари ги няма, не виждам излизане. БЕХ трябва да се закриеи да се обяви фалит на НЕК. Тук мисля, че коалиционното правителство повече пречи, отколкото помага. Много мнения, много интереси.

– Защо мислите, че България вече е в дългова спирала? И предричате, че предстои вдигане на данъци? Има ли време за рестарт?

– 2016 г. ще бъде осмата поредна година с дефицит, а за последните три години дългът на България се удвои. В момента е благоприятно, че лихвите все още са ниски.

След 16 декември това ще започне да се променя, Федералният резерв ще вдигне лихвите и останалата част от света ще го последва. И внезапно ще се окажем в съвсем друга ситуация: по-голям дълг и нужда от финансиране на дефицита при променени лихви.

Единственият начин това да се избегне са балансираните бюджети.

Вдигането на

данъци е

начин за

балансиране

на бюджета

Започна да се говори за вдигане на местните. За мен това е грешен призив. Промяната на данъците е отговорност на държавата, не на местните власти.

Има начин да се излезе от спиралата. В “След Стената” примерите от близката история на различните държави са ясни: десни реформаторски правителства. Широките коалиции искат много компромиси.

– Ако сега трябва да допишете книгата си за прехода, кои нови събития ще влязат в нея?

– Голямата тема, по която предстои много да се пише, е КТБ. Не просто като крах на една голяма банка, а като пример на процесите у нас: как е била създадена, как е управлявана, къде ще се окажат активитеѝ един ден. КТБ е умален модел на нашия преход.

– Къде живеете в момента, какво работите, след като напуснахте руската банка?

– Деля времето си между Лондон и Вашингтон. От тази година преподавам в Лондонското училище по икономика и политически науки. Във Вашингтон продължавам работата си за института „Питърсън”.

– Мислите ли за връщане в политиката?

– Следващите няколко години – не. След това кой знае какво ще ни поднесе животът!