Скритият възход на златото
За мнозина изминалите 12 месеца могат да бъдат окачествени като една изгубена година за златото. И може и да са прави. Основната причина за това бе, че цените останаха почти без промяна спрямо нивата, на които започнаха годината – около 1 200 долара за тройунция.
Въпреки привидното задържане на позициите жълтият метал беше подложен на редица възходи и падения, провокирани най-вече от резките и неочаквани изменения на валутните и капиталовите пазари. В периода януари-декември 2014 г. доларът се засили с повече от 10%, повечето основни капиталови борси също добавиха двуцифрени проценти, а стоковите пазари останаха твърдо на червена територия. Златото обаче успя да се възползва от растежа на физическото търсене, най-вече в Азия, и глобалното геополитическо напрежение.
След големите разпродажби през 2013 г. цената на златото се консолидира през голяма част от годината в относително тесни граници около 1 200 долара за тройунция. Миксът от противоположни фактори изглежда не съумя да натисна пазара в конкретна посока.
От една страна логично бяха САЩ и доларът. Подобряването на позициите на американската валута традиционно поставя под на натиск всички стоки, чиито цени са деноминирани в нея. Същевременно влияние имаше и относително доброто представяне на икономиката въпреки редицата рискове, които за мнозина продължават да не са оставени изцяло в миналото.
От другата страна обаче бяха Китай, Япония, еврозоната и Русия. Поднебесната империя забави още повече растежа си, което все пак не повлия по никакъв негативен начин на капиталовите борси в страната. Сходна, макар и далеч по-динамична, бе ситуацията в Япония, където Nikkei 225 ce разшири с над 7%, но икономиката изпадна в рецесия. Европа пък продължи да не се учи от грешките на Страната на изгряващото слънце и затвърди икономическата си агония, а за кризата в Русия разбраха и дори и по-бегло следящите развитието на международните пазари.
Негативен сигнал за инвеститорите в злато се оказа и cитуацията около количествените улеснeния в Щатите, спирането на които изостри надпреварата както при ценните метали, така и при всички останали класове активи, най-вече валутните.
Maкар че икономическите данни цялостно останаха смесени, сигналите за набиране за сила не бяха един и два. Позитивните тенденции бяха подкрепени и от спада на цените на петрола през второто полугодие, които увеличиха разходните възможности на потребителите в САЩ. Факт, който не заслужава пренебрегване с лека ръка, бе и един от вторичните ефекти на шистовата революция, а именно – създадените нови работни места отвъд Океана.