Скъпият долар влияе добре на българската икономика

Любомир Дацов е завършил УНСС – специалност „Планиране и прогнозиране на икономическите системи“. От 1992 до 1995 г. работи в отдел „Бюджетна политика“ на Министерството на финансите. Бил е зам.-министър на финансите в две правителства – на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев.

– Г-н Дацов, как ще коментирате противоречивите събития около външния държавен дълг – дискусията за новите заеми успя да подрине рейтинга на правителството, преди дни България успешно пласира 3.1 млрд. евро дълг – рекордно голяма сума при рекордно ниски лихви, а сега БСП прави подписка срещу „заробването“?

– Пазарите са рационални, има глад за дълг при тези ниски лихви, и те гласуваха доверие на България. Видя се, че няма никакви проблеми с набирането на дълга. Дълговете са необходимост, особено щом имаш дефицити. Затова дискусията в НС бе странна – нелепо е БСП да предлага политики и закони, които водят до по-високи разходи и дефицит, и в същото време да клейми взимането на заеми. И подкрепям напълно подхода на финансовия министър Горанов, който предложи тригодишна рамка. Логично е, щом имаш 3-годишна бюджетна прогноза, да имаш и 3-годишна рамка за държавния дълг.

– Имате ли обяснения за паниката на премиера за продължаващо разграбване на КТБ и учудващото единодушие на партиите за спешните поправки за банковите фалити и назначаване на временен синдик?

– Политическа целесъобразност. Дано да са консултирали с добри юристи това, което приеха. Смесиха различни модели на процедури по несъстоятелност, да видим какво ще излезе. Това, което най-много ме притеснява, е, че атаките срещу банките съмнително зачестяват и едва ли е случайно. Защото най-добре се лови риба в мътна вода. А банковата система наистина бе остров на стабилност. Има ли нещо да е без кусури? Но в България едно от малкото добре работещи и добре структурирани неща са банките. И противно на общото мнение и независимо от случилото се с КТБ, мисля, че правилата и контролът са относително добри. Убеден съм, че който и да беше начело на БНБ, ситуацията нямаше да е много по-различна. Проблемите не са толкова в банковата система, извън нея са. Във финансите има логика и тази логика не се подрежда спрямо това, което се случва с КТБ. И обяснението е във външни, небанкерски фактори. Но за тях никой не иска да говори.

Наскоро излезе докладът на ЕК за макроикономическите дисбаланси и там половината страници са посветени на проблеми в банковата ни система – а същата тази еврокомисия във всички предишни доклади твърдеше, че най-стабилното нещо у нас е банковата система. После мина мисията на МВФ и отново половината от доклада й бе посветен на забележки за банковата ни система.

– Какво чудно има – нали и МВФ, и ЕК ползват данни, подавани от нашата БНБ, а тя ги черпи от търговските банки. И всички твърдяха, че българските банки са в отлично финансово здраве, дори и когато тръгна срутването на КТБ. И ние вярвахме, че КТБ е добре, защото така пишеше в одиторските доклади, финансовите отчети на банката и статистиките на БНБ. А после се оказа, че е имало необезпечено кредитиране, раздаване на огромни суми на свързани с основния акционер лица – под носа на БНБ, КФН, финансовото разузнаване.

– Така е, невинни в случая с КТБ няма. Но пак казвам, този фалит е по-сложен, не е банкерски. Странно ми е фиксирането само в БНБ, а тя не бе в ситуацията да действа. Въпросът е защо е било възможно всичко това.

– Все пак явно има и „банкерски“ причини. И еврокомисарят Кристалина Георгиева коментира наскоро, че ЕК очаква от България бързи и решителни мерки за подобряване на банковия надзор, че Брюксел ще ни следи под лупа и че имаме само 3 месеца за действие.

– Да, това беше по повод на доклада за макроикономическите неравновесия, където България изпадна в по-лоша група – само една степен преди дъното. И сега трябва да вземем мерки, да реагираме на тревогите на ЕК. Но знаете ли какъв е големият проблем? Ние всяка година получаваме препоръки от ЕК и представяме план за решаване на проблемите, а следващата година Брюксел отново отчита, че нямаме напредък по нито една от точките в този екшън план. Така е и със сегашния доклад – нито една препоръка не е изпълнена. И всички напоследък акцентират на банките, но основният проблем е пазарът на труда. Големият проблем на България се нарича заетост. Базово правило е, че ако успеем да качим нивото на заетост над 70% от икономически активното население, това ще пребалансира много от системите. И пенсионната система ще изглежда тотално различно.

– Вече е отворена процедурата за бюджет 2016, пише се новата 3-годишна прогноза. Какви промени искате да видите в тези важни документи?

– Преди всичко бих искал да видя решимост за поставяне на бюджетните разходи под контрол. При приходите няма някакви значителни откъсвания от развитието на икономиката, значи при всичките ни критики към приходните агенции те работят, особено след 2013 г. има подобряване на ефективността на работата. Но при разходите нещата продължават да се влошават – спрямо 2007 г. разходите за социални осигуровки са нараснали реално с 36%, а субсидиите – с 50 на сто. Безболезнено рязане няма, но най-малко болезнено е да се започне със системата на субсидиите – като започнете с агросектора и свършите с БДЖ.

– В България и в ЕС изобщо все говорим колко важна е финансовата дисциплина. Но хората се чудят как така САЩ трупат дефицити и дългове, а американската икономика и доларът са толкова силни.

– САЩ и Европа са много различни, за жалост. САЩ са в много добро икономическо състояние, докато Европа е като България, ние не се отличаваме като тенденции – огромни проблеми с демографията, нереформирани публични сектори, неефективни държавни предприятия, ниско потребление, силно консервативни политици, които, докато вземат едно решение, вече му е минало времето. Освен това американците повишиха политическото си влияние и с това и ролята на долара като международна валута. Да, може би малко намаля относителният дял на долара като разплащателна единица, но като обеми не, и това позволява на САЩ да имат огромен дълг и дефицит и той да не се отразява на икономиката така, както би се отразил другаде.

– А какво стои зад този огромен дълг на САЩ, който номинално не спира да расте?

– Няколко неща, но основното са военните разходи. Но всъщност бюджетът на САЩ е доста по-малък от българския като процент от БВП. Преразпределя 32-34%.

– България е доста близо до този нисък процент.

– Беше, вече не е, в момента бюджетът преразпределя 41-42%. Казано на шега, върнахме се по времето на Костов, тогава пак беше 42%. Само че тогава структурата на икономиката беше различна.

– Докога според Вас ще слабее еврото, а с това и нашият лев?

– Докато има икономически причини. В ЕС никой не прави структурни реформи. В САЩ са много по-ефективни, инвестициите са повече. А Европа е „бавна“, тромава. Както казва Ги Верхофстад, живеем отново във век на империи и на градове държави. САЩ, Китай, Русия, Индия са империи, а ЕС е разбит и слаб и има единствен град държава – финансовия център Лондон. Ако продължава така, в идните 10-15 години ЕС няма да има нито една държава – представителка на Г-8, а след 30-ина години ще изпадне и от Г-20.

– И каква е прогнозата Ви за „тангото“ на долара и еврото – поне до края на годината?

– Еврото постигна равновесно ниво спрямо долара и ако няма някакви драматични политически събития – в Близкия изток или другаде, би трябвало малко по малко да видим поскъпване на еврото, отстъпване на долара и връщане някъде към края на годината към курс 1.65-1.7.

Сегашната ситуация дава предимство на нас и на целия ЕС, който за разлика от САЩ е отворена икономика и евтиното евро работи в полза на износа. Има изчисления на ЕК, че стимулът за растеж ще е от порядъка на 0.3% за ЕС, което не е никак малко. Ще се отрази благотворно на заетостта, ще се повиши потреблението, за България положителното влияние ще е в две посоки – и към Европа, и към трети пазари. Това може да добави 0.4-0.5% към ръста на нашата икономика. Този момент трябва непременно да бъде използван за правене на реформи – и в публичния сектор, и в икономиката, за създаване на заетост, за поставяне на публичните разходи под контрол.