След Фукушима – уранът на кръстопът

От началото на годината уранът се търгува с 8.7% понижение – информира Bloomberg.
Но според финансовата медия уранът може отново да тръгне нагоре, тъй като Индия и Китай в крайна сметка не са се отказали от мащабните си планове за строителство на АЕЦ. Ако двете милиардни азиатски държави и другите три най-активни в тази сфера страни осъществят плановете си за строителство на ядрени реактори до 2020 г., търсенето на уран ще нарасне с 46%.
На 12-ти май китайската Асоциация за ядрена енергия заяви, че до 2020 г. има намерение да увеличи осем пъти ядрените си мощности. Ден по-късно Индийската ядрена комисия посочи, че до 2030 г. производството на ядрена енергия в страната трябва да се покачи 13 пъти. А Корея се придържа към плановете си да достигне 60% от енергийния си микс от ядрена енергия.
Тези обещания са добре дошли за големите производители на уран, сред които се нареждат Cameco и Paladin Energy. Спенсър Ейбрахам, бивш енергиен директор на САЩ, а сега един от директорите на френската Areva, най-големият производител на оборудване за атомни централи в света, заявява: „Въпросът е дали това, което се случи на старите генератори в Япония, е достатъчно оправдание да не се строят нови, по-надеждни; за мен отговорът е не“.
Според Световната ядрена асоциация, един гигават мощност е достатъчен да осигури годишната енергийна консумация на 1 млн. американски домакинства. За генерирането му са необходими около 200 тона уран.
След като петролът през 2008 г. достигна цена от почти 150 долара за барел, Западът отново погледна на ядрената енергия като на изгодна алтернатива на фосилните горива, още повече че АЕЦ не създават парникови газове, пише Bloomberg /бел. ред. Пропуснат е въпросът за цената на съхранението на ядрените отпадъци/. След аварията в АЕЦ Фукушима икономическата ситуация се промени: загубите на Tepco, операторът на засегнатата от цунами централа, достигнаха 15 млрд. долара.
Но Азия се нуждае силно от нови енергийни източници. Китай преразгледа част от атомните си проекти след Фукушима, но общият план остава без промяна: в страната има недостиг от електричество и трябва да се строят АЕЦ. Същото се отнася и за Корея и Индия. Според данни на Bloomberg, 160 гигавата нови ядрени мощности ще бъдат инсталирани общо от Китай, Индия, Русия, Корея и Япония до 2020 г. Според известните планове, към 2030 г. Китай, Индия и Южна Корея възнамеряват да разполагат с повече ядрени мощности от САЩ, Япония, Германия и Франция взети заедно.
Всичко това означава сериозен ръст в търсенето на уран – горивото за ядрените реактори. През 2011 г. според световната ядрена асоциация пазарът на уран ще достигне 69 000 тона. Азиатските планове изискват годишно още 32 000 тона.
Към 20 май цената на фунт уран U308 е 57.99 долара /127 866 долара за метричен тон, или пазарът на уран през 2011 г. ще е общо около 8.8 млрд. долара/. Цената на урана падна до 49.99 долара за паунд след аварията във Фукушима, когато Германия и Япония обявиха ревизия на ядрените си планове.
Според компаниите заети в бранша, цената на урана през 2011 г. може да достигне 65 долара за фунт, а през 2012 г. даже 75 долара. Разбира се, има и по-скромни прогнози, например тази на Merill Lynch. Но междувременно някои търговци трупат запаси в очакване цените да се вдигнат към края на годината, а други ентусиасти за ядрената енергетика купуват акции на основните минни компании.
Според директора на Rio Tinto Uranium, цената на урана все още не е достатъчно висока, за да насърчава компаниите да извличат опасния метал от земята. Специалистът твърди, че поне още 10 долара на фунт са нужни, за да се задвижат нови проекти в тази сфера.
Каквото и да говорят ядрените ентусиасти и инвеститори, налице са и негативни факти за пазара на уран: Германия може изцяло да се откаже от ядрена енергетика през 2022 г., като първата стъпка беше направена на 15 март, когато канцлерът Ангела Меркел нареди спирането на 7-те най-стари реактора в страната.
Япония обмисля да се откаже от плановете си за увеличаване на дела на ядрената енергетика от настоящите 30% на 50%. В момента 13 гигавата мощности в японски АЕЦ са затворени заради земетресението и не се знае кога и дали изобщо ще възобновят дейността си.
Така че по-независими анализатори обобщават: освен ако няма шок в доставките, трудно е да си представим драматичен скок в цената на урана, който вероятно ще се търгува около 60 долара за фунт /около 453.6 грама/ до края на 2012 г.
В САЩ се произвежда около 27% от ядрената енергия в света. На 21 април, след направена проверка, комисията за ядрена регулация поднови лицензите на най-голямата АЕЦ в страната, в щата Аризона, за още 20 години. След японската криза властите в САЩ обещаха още по-внимателно да следят за издаване на лицензи за нови ядрени мощности.

Финанси