След 10 г. в ЕС България не успява да стане по-конкурентна

През 2017 г. България заема 49-то място от 63 икономики, което е подобрение с шест позиции спрямо 2015 г., но влошаване спрямо 2007 г. По-добро е представянето й в изготвената за първи път класация за дигиталната конкурентоспособност – 45 място.
Това се посочва в Годишника на световната конкурентоспособност 2017 на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария), цитиран от Центъра за изследване на демокрацията.

Без изгледи за напредък

Българската икономика остава сред най‐неконкурентоспособните, като все пак в Европа изпреварва Румъния, Словакия, Унгария, Гърция, Хърватия и Украйна. Дългосрочните фактори на конкурентоспособност на българската икономика остават устойчиво ниски, което прави вероятността за промяна в близките години много малка, без съществена корекция в политиките на българските правителствени и бизнес лидери.

Като основни фактори на българската конкурентоспособност се запазват сравнително евтините стоки от първа необходимост (цена на живот), нормата на растеж на реалната икономиката (включително. на глава от населението), приходите от туризъм, валутните курсове, евтините наеми на офиси и липсата на сериозни рискове, които биха довели до преместване на
аутсорсинг услугите.
Всички тези фактори са пряко свързани с много ниската база, от която тръгва българската икономика, и могат лесно да се променят при смяна в световната конюнктура, посочват от центъра.

Къде остават проблемите

Според изследването, основните предизвикателства пред управлението на обществения и частния сектор остават застаряването на населението, прилагането на законодателството по отношение на конкуренцията, правораздаването, и финансирането на пенсиите.
Бизнесът продължава да оценява като сериозен проблем изтичането на мозъци. За трета поредна година данните за общата и младежката безработица бележат понижение, но въпреки това остават сравнително високи. Това в комбинация с ниското равнище на заплащане в сравнение с Европа в повечето сектори продължава да създава предпоставки за изтичане на квалифицирани кадри зад граница и увеличение на дела на скритата икономика в България.
Тежестта от спазването на регулациите и липсата на одитна култура и добри счетоводни практики също са посочени от бизнеса като значителни пречки. Още веднъж се потвърждава нуждата от увеличаване на международния опит, адаптивността и гъвкавостта на българските фирми.

Ниски данъци, лесна регистрация

Положително се оценяват размера на данък печалба (1-во място сред всички изследвани държави), общият размер на корпоративните и лични данъци, размерът на правителствения дълг, възможността за бързо и безпроблемно регистриране на нови фирми, и регулациите на пазара на труда.
Същевременно България се нарежда сред водещите места по инвестиции в телекомуникациите, комуникационни технологии и дигитални умения, което показва потенциала за развитие на таланти и високо обучени кадри, при наличие на необходимите политики, добро управление и инфраструктура. България остава и сред лидерите в областта на ползвателите на широколентов интернет и по скоростта му.
Тази година IMD за първи път публикува Класация на дигиталната конкурентоспособност, в която България заема 45-то място от 63 държави. Класацията се базира на 50 индикатора, като въвежда няколко нови критерия за измерване способността на страните да адаптират и изследват приложението на цифрови технологии, с потенциал това да доведе до трансформация в правителствените практики, бизнес модели и обществото като цяло.
Водещи в класацията са Сингапур, Швеция, САЩ, Финландия и Дания. България показва сравними с останалите държави показатели по научна концентрация и технологична рамка, но изостава по отношение на гъвкавостта на фирмите и адаптацията на ИТ технологиите, информира dnevnik.bg.

Какво да се прави

Според авторите на доклада има няколко сфери, на които България трябва да обърне внимание, за да подобри представянето си:
– Подобряване работата на съдебната система и справяне с безнаказаността по високите етажи на властта.
– Модернизиране на публичната администрация и независимите регулаторни органи с цел намаляване на корупционните рискове и подобряване на пазарната конкуренция.
– Подобряване на качеството на здравеопазването и образованието, за да се обърне тенденцията на изтичането на мозъци и намаляването на населението.
– Фокусиране на финансирането от ЕС върху икономическите и социални ефекти вместо върху усвояването.

– Пълна либерализация и диверсификация на енергийния пазар с акцент върху ангажираността на потребителите и постигане на растеж, базиран на ниски въглеродни емисии.