Словения, Австрия и Хърватия са скептични към инвестиционния план на Юнкер
Премиерите на Хърватия, Словения и Австрия – Зоран Миланович, Миро Церар и Вернер Файман – дадоха вяла подкрепа на инвестиционния план на Жан-Клод Юнкер на съвместната им тристранна среща на върха в хърватския град Опатия, разположен на адриатическото крайбрежие. В съвместната им декларация тримата премиери заявяват очакването си инвестиционният план да генерира „умен, устойчив и включващ“ растеж. Те обаче не споменават и дума за евентуалното им участие в бъдещия фонд, чийто първоначален капитал ще бъде съставен от пари от общия европейски бюджет (8 млрд. евро) и капитал на Европейската инвестиционна банка (5 млрд. евро). Нещо повече, Хърватия и Словения, които изпитват икономически трудности, се очертават като държавите, които ще участват по-скоро със „списък с желания“. Срещу точно това говориха евродепутати по време на първото обсъждане на плана на 26 ноември в Страсбург.
До момента страните-членки са представили[на английски език] над 2000 проекта на обща стойност 1.3 трилиона евро. Хърватия и Австрия са наблегналиизключителнона енергийните проекти, като Хърватия е заложила още на транспорта, регионалното развитие, цифровата икономика, докато Словения все още не е представила своите проекти, но премиерът Миро Церар заяви, че активно се работи по подготовката им. Много от предоставените проекти са трансгранични и засягат и трите държави.Независимо, че Хърватия и Словения казаха, че работят интензивно по подготовката на проекти за новия план, премиерите бяха скептични. Словенският министър-председател Миро Церар заяви, че все още има твърде много неясноти по инвестиционния план и че трябва да се изчака да се види как ще се развие. Австрийският канцлер Вернер Файман беше още по-резервиран като заяви, че не вярва, че планът ще донесе голяма промяна в Европа, защото икономическите слабости в ЕС се дължат на много причини, една от които е липсата на обща икономическа политика.
Например, каза той, в ЕС няма обща национална банка, през която да се стимулира икономическият растеж. Страните-членки са оставени на милостта или немилостта на капиталовите пазари. Планът е крачка към по-обща Европа, но тази крачка е твърде малка за сериозна промяна, каза той.Хърватският министър-председател Зоран Миланович заяви, че желае този план да успее, но подчерта, че не те (вероятно има предвид страните-членки) са го съставили като концепция, „затова можем само да го коментираме“. „Аз го коментирам като нещо добре дошло“, добави той. За него обаче изглеждаше много по-важно Хърватия да успее да се възползва максимално от средствата, които са й отредени в многогодишния бюджет за периода 2014-2020 г. Всяко евро обаче е добре дошло, заключи той. ЕК очаква от страните-членки да подкрепят и да се включат активно в плана.
Европа е в стагнация вече 6 години и причината е, че се отдава прекалено много внимание на пестенето на всяка цена. Миланович припомни, че не е против ограничаването на разходите и че дори правителството му е предложило доста стегнат бюджет, но е необходимо повече потребление. Нужен е друг поглед към разходите, защото, обясни г-н Миланович, днес хърватските магистрали са изключително голямо дългово бреме за бюджета, но без тях нямаше да ги има 12-те милиона туристи, които почиват в Хърватия всяка година и единия милиард евро, който влиза в бюджета от пътните такси. „Всяко нещо има своята цена, трябва да се инвестира, защото без инвестиции няма развитие. Всеки милиард е добре дошъл“, каза той.
Но и тримата не коментираха основното послание в инвестиционния план, а именно, че той е само част от триъгълника, представляващ икономическата концепция на Комисията на Юнкер – структурни реформи, фискална консолидация и инвестиции. В този смисъл, макар и трите страни се различават значително, те имат и много общо и едно от тях е, че имат нужда от реформи. Очевидно е обаче, че все още не са намерили общия знаменател, по който биха могли да си сътрудничат на ниво ЕС, независимо че имат желание да продължат вече установената традиция за тристранни срещи помежду им. Те започнаха веднага след присъединяването на Хърватия към ЕС на 1 юли, като първата среща беше през август в австрийския град Грац. След това премиерите на трите страни се срещнаха в словенското градче Бърдо при Крань през юни тази година. Срещата им в Опатия е третата поред. В съвместната им декларация се посочва, че тримата са търсили общ подход по някои от темите, които ще се обсъждат на Европейския съвет на 18 и 19 декември в Брюксел. От думите на домакина Миланович стана ясно, че този формат все още е далече от координация. „Това не са преговори, не са структурирани разговори, а просто триалог“, каза той.
А поле за координация има голямо и то дори в по-широк формат с включването на Италия например, чийто премиер Матео Ренци е инициатор на значителната промяна в икономическата концепция на ЕС. Словения и Австрия са членки на еврозоната, а за Хърватия перспективата е твърде далечна.Общото помежду им е, че и трите имат много висок публичен дълг – над 80-% от БВП. Австрия е в най-добро икономическо състояние от трите. Тя е сред големите икономики в ЕС и е една от много малкото страни с ниска безработица – под 5%. Словения е по средата с равнище на безработицата около и под 10%, докато в Хърватия проблемът е огромен – безработицата тук е над 17%, като страната се нарежда след Гърция и Испания по дял на младите сред безработните. Като страни-членки на еврозоната Австрия и Словения подлежат на бюджетна координация.
Според тазгодишния преглед на бюджетните планове, Словения е сред петте страни-отличнички, докато Австрия е сред седемте, за които има риск от неизпълнение на разпоредбите на пакта за стабилност и растеж. Нещо повече, ЕК вижда риск от „значително“ отклонение от средносрочната бюджетна цел и призовава властите да предприемат съответните мерки, за да гарантират спазване на фискалните правила.Австрия има проблем с публичния дълг, който за тази година се очаква да бъде 81.7% от БВП. В есенната си икономическа прогноза ЕК очаква спад на дълга догодина до 84.9%, но това ниво продължава да е много по-високо от заложените в пакта за стабилност и растеж 60% от БВП. И макар че е една от страните, които имат положителен растеж в еврозоната и ЕС, австрийската икономика се разраства бавно. За тази година прогнозираният икономически растеж е 0.7%, а за догодина 1.2%.
За Словения Европейската комисия казва, че бюджетният й план е като цяло съобразен с пакта, но тъй като има опасност препоръките за структурни реформи да не бъдат изпълнени, Комисията призовава на словенските власти да имат готовност да предприемат съответните мерки. Словения, която успя сама да преодолее тежка икономическа криза и избегна спасителна програма, вече отбелязва стабилен икономически растеж. За тази година се очаква икономиката й да нарасне с 2.4%. За догодина ЕК очаква ръст от 1.7%, а през 2016 г. – 2.5%. Словенският дълг обаче е бреме. Тази година той ще бъде 82.2%, а догодина се очаква леко увеличение до 82.9%.
Хърватия не е част от еврозоната, но е единствената (след Гърция) с продължителна рецесия – вече шест години. Дългът на страната набъбна значително през последните години и за тази година се очаква да бъде 87%, а за догодина – 86.1%. От срещата на Миланович, Церар и Файман не стана ясно дали споделят сходни виждания относно икономическата политика на ЕК и вече осезаемата й промяна – Франция, Италия и Белгия, които са в една група с Австрия, получиха отсрочка по бюджетната процедура до март, а Гърция получи исканото от нея двумесечно удължаване на действието на спасителната й програма. Това поставя на сериозно изпитание мотивацията за останалите страни-членки да се придържат към строги реформи и мерки и най-вече към фискалните правила. В твърде общ план тримата лидери подкрепят приоритетите на новата Комисия.
Философията на инвестиционния план е да стимулира инвестициите в стратегически и общоевропейски проекти. За целта ще бъде създаден уебсайт със списък с подходящи за инвестиции проекти като целта на бъдещия фонд е да предоставя гаранции за по-рисковите. Това означава онези, за които инвеститорите не виждат достатъчно възвращаемост, но които са стратегически важни в контекста на изказването на Зоран Миланович, че автомагистралите, за които Хърватия има да плаща огромен дълг, не се изплащат заради малкото толтакси, но без тях ситуацията щеше да е дори по-тежка.
Трите страни призовават Сърбия да осъди Шешель
Доста повече сходност във възгледите на тримата премиери проличаха по отношение на разширяването на ЕС към Западните Балкани. И тримата подкрепят процеса на разширяване, като словенският премиер Миро Церар дори използва друг термин – европеизация на региона. В съвместната им декларация ясно е отразена променената ситуация в региона. Вече ги няма чисто протоколните заявления на подкрепа, а съвсем конкретни критики. Те подчертават значението на процеса на помирение и поискаха „адекватна реакция“ в случаите на „неприемлива реч на омразата“, тъй като според тях последиците от войната в региона са все още налице. Това е съвсем ясно послание към властите в Сърбия, които продължават да отказват да осъдят публично мракобесните ксенофобски и войнствени изявления на обвиняемия във военни престъпления бивш сръбски лидер Воислав Шешель, пуснат изненадващо от трибунала в Хага на свобода по здравословни причини.
Зоран Миланович, Миро Церар и Вернер Файман също така подкрепиха изцяло новия подход на ЕС към Босна и Херцеговина след представянето на британско-германската инициатива, предложена по-рано тази година от Хърватия. Според тримата е много важно да не се губи фокус от Македония и „нуждата от обсъждане на евентуален път напред“. Според неофициална информация, за Македония също се мисли някакъв вариант, подобен на този за Босна и Херцеговина, но тъй като ситуацията при нея е съвсем различна, все още няма никакви конкретни данни. Важно е обаче, че трите страни се ангажират и с Македония, която би останала единствената самотна страна от региона, неползваща се с подкрепата на никого и която вече повече от пет години имаща зелена светлина от ЕК за започване на преговорите, но е спъвана от Гърция, а отскоро и от България заради нерешени двустранни проблеми.
Лидерите на Словения, Австрия и Хърватия са обсъждали още и енергийни проекти, особено в контекста на спрения от Русия проект за газопровод „Южен поток“, към който и трите имат отношение. Австрия беше една от крайните спирки на проекта и активно настояваше за осъществяването му, докато Словения и Хърватия щяха да получат само отклонения от тръбата. Най-много по въпроса, но не особено конкретно, говори хърватският министър-председател Зоран Миланович, който смята, че страната му може да се възползва от отворилата се възможност и да стане енергиен хъб за Централна Европа. Един от 77-те проекта, които Хърватия изпраща в ЕК за финансиране през инвестиционния план на Юнкер е изграждането на терминал за втечнен газ на остров Кърк, недалече от мястото, където се срещнаха тримата премиери на 9 декември. Хърватия също така много активно работи за осъществяването на Адриатическо-йонийската стратегия, която предвижда изграждането на газопровод и автомагистрала.
Всички теми, които тримата лидери обсъждаха в Опатия ще бъдат сред водещите на декемврийската среща на върха на ЕС.