Слънчев бряг №1 в Европа, българите недоумяват

В последните години граждани със спомени от десетилетия и превъзбудени журналисти не спират да подклаждат мнението, че Слънчев бряг е пример за крах на туризма ни и за упадък на продукта, който отблъсква туристите. В някакъв смисъл е така, ако вземем за пример шумът в Слънчев бряг и презастрояването му. Доста хора с носталгия си спомнят какъв хубав, малък, зелен семеен курорт беше Слънчев бряг.
Слънчев бряг обаче е продукт на пазара и има за основна цел да създава име на България, да се наложи и да докара възможно най-много туристи в страната ни. Ето тук е и парадокса, че без да е търсено специално такова нещо успехът дойде от неочаквано място. Както се казва, дефектът се превърна в ефект. България направи пробив на туристическия пазара без да е правила стратегия, проучване, план и т.н., а благодарение на хаоса и безконтролността връхлетяли Слънчев бряг. Чрез определени грешки и недобросъвестни действия Слънчев бряг беше подложен на презастрояване и благоустройствени престъпления. Това обаче се отрази така, че в курорта да се натрупа невъобразимо количество хора. Липсата на достатъчен контрол даде шанс и да се постоят безброй заведения, да се стимулира прескачаща се конкуренция в изкушаването на тълпите, от което пък се създаде специфична шумна, празнична, необуздана и танцувална атмосфера, която пръска глъчка, цветове и алкохол.
Без да е планирано някъде, изведнъж Слънчев бряг осъмна със своя ниша в европейския туристически пазар. Това е младежкия и парти туризъм. Тълпи от скандинавци, англичани, германци, руснаци, чехи и т.н. младежи се хвърлиха в купона, така както в България го разбираме. На помощ дойде евтиния алкохол, промоциите на също ниски цени, бар-обиколките, прочутото плащане на едно и получаване на две, танците по улиците, винаги отворените заведения… Дойдоха и секс изкушенията, леките нрави, веселото настроение, липсата на задръжки. Някои българи побързаха да прокълнат процеса, защото сме ставали за срам и се рушал курорта, но всъщност това е нещо естествено, където се събират млади хора, дошли с една единствена цел, да намерят мястото за забавление. За разрушенията да не мислим, защото и курорта и хотелите си имат собственици, които сами преценяват до къде могат да си позволят да приемат.
Тъй като хотелите са един върху друг и хората и ресторантите, кръчмите, баровете са един върху друг, а това прави изкушенията безброй и създава разкрепостена, дори дружеска атмосфера, която се превръща в хит сред младежите на Европа. В Слънчев бряг от 2 до 4 през нощта не се спи, това са поредните часове за забавление. Ако на българите им липсва стария Слънчев бряг то трябва да въздържат да посещават това място, късмета обаче е в това, че поне един морски курорт в България намери своята световна ниша. Трябва да копираме ефекта и да потърсим ниша и за други наши курорти. Може би и Созопол намира вече такава ниша. Намерили обаче своя търговска ниша, не бива да я изпускаме с безкрайни съмнения. Хиляди чужденци повтарят, че това което виждат в Слънчев бряг им харесва и че изпреварва най-прехвалените парти курорти като Ибиса, например. Не бива да се сърдим на случващото се в Слънчев бряг и да искаме да го поправим. Всички мечтаят да намерят своята бизнес ниша за туризъм. Затова, дори да сме възмутени и отвратени от станалото с един приятен, зелен български курорт, трябва да помним, че имаме и други и тях можем да ги запазим зелени и тихи. Слънчев бряг обаче трябва да го приемем такъв какъвто е и да се посмеем на иронията, че единствения ни бизнес успех ни сполетя без да е бил планиран, а погрешка и поради недалновидност.