Сметната палата: Банковият надзор не е в състояние да контролира банките.

Огромни пороци в управление „Банков надзор“ на БНБ разкрива одитът на Сметната палата. Изводът от него е, че институцията не е способна да защитава интересите на вложителите в банките. Регулаторният капацитет е стигнал дъното по време на управлението на Иван Искров като гуверньор. За да се поправят щетите от занемаряването на надзора, новото ръководство на БНБ трябва спешно да приеме нови вътрешни правила за работа, да инвестира в IT системи за сигурност и да наеме още квалифицирани експерти.

Фрапиращи находки

Очаквано одиторите открояват като ключов проблем в системата това, че цялата дейност по контрол над банките в България е концентрирана в ръцете на един-единствен човек и това е управителят на „Банков надзор“. Асиметрия, която беше постигната по времето на Иван Искров и спрямо която настоящото ръководство вече реагира. В изследвания от одиторите на Сметната палата тригодишен период има данни, че титулярите на тази длъжност са проявявали субективизъм по отношение на това кой да бъде проверяван, за какво, колко често и с какви наказания. Липсвали са нормативни правила, които да определят какъв е редът за проверки в банките, което е давало възможност за субективното им планиране и ограничаване на обхвата им така, че да не стигат до сърцевината на проблемите, пише в доклада. Така е дадена възможност някои банки да не са посещавани от инспекторите за дълъг период от време, а при констатиране на проблеми да се отървават само с предписания заради правото на подуправителя субективно да определя тежестта на санкциите.

Неоснователно е бил намален и броят на служителите, изпълняващи дейности по инспекции и дистанционен надзор, продължават одиторите. Това е довело до пренатоварване на персонала, който е трябвало да прави по няколко проверки едновременно за сметка на качеството. В резултат е намалял значително броят на инспектираните на място институции – от 68 през 2012 г. на 43 през 2014 г. Капацитетът стига предимно за тематични проверки, отколкото за пълни.

Ограничени откъм ресурси, за да могат да си вършат работата, служителите са създавали полуавтоматични екселски файлове без никаква сигурност на данните. „За съхраняване на окончателни тримесечни доклади от дистанционния надзор се използва споделена папка сървър във вътрешната мрежа на БНБ. Този сървър не е класифициран като информационен актив и няма определен собственик. Четири екипа имат право да модифицират съхраняваната в него информация“, пише още в одитния доклад.

Това е и една от най-фрапантните находки на одиторите, а именно, че значителен брой служители на БНБ имат право да модифицират съхранявана на сървърите на централната банка чувствителна информация. „В резултат на това са налични тримесечни доклади от дистанционния надзор с последни промени, извършвани месеци след докладването им, което поставя под съмнение автентичността на съхраняваната чувствителна информация“, посочват одиторите.

Кой проспа КТБ

Макар административният капацитет на банковия надзор да е бил доведен до състояние, в което може да не забележи проблемите в банковия сектор, в управлението са виждали червените сигнални лампички, мигащи за проблемите в две банки, става ясно от доклада на одиторите, които спестяват имената на банките. Експертите не са реагирали с промяна на вътрешните рейтинги за тези институции, въпреки че са били налице съществени промени на показателите. Безучастно е било и ръководството на БНБ, когато тези сведения достигат до него. „В тримесечния доклад за състоянието на банковата система за първото тримесечие на 2014 г. управителния съвет е бил информиран за значително нарастване на кредитите в две от кредитните институции, но липсва реакция от управителния съвет и от управление „Банков надзор“, пише в доклада на Сметната палата. Нещо повече – проверяващите изтъкват, че поставянето на една от банките под специален надзор е дошло не по инициатива на БНБ, а по искане на директорите на самата проблемна банка.

Заедно с констатациите си Сметната палата предписва мерки в 13 групи, които следва да бъдат изпълнени в срок до 12 месеца. Те са подкрепени от 63 одитни доказателства за пороци в системата на банковия надзор. Самият доклад вече е бил внесен миналия петък в Народното събрание, тъй като депутатите бяха тези, които поръчаха одитната проверка за три години назад.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *