“Смърт чрез разстрел” чуха за втори път медсестрите
Съдът съкруши българките
Тълпата едва не разкъса Бизанти, гардове стрелят във въздуха
Снежана Димитрова (която е със счупен крак), Кристияна Вълчева, Валя Червеняшка, Валентина Сиропуло, палестинецът Ашраф ал Хаджудж и Нася Ненова слушат присъдите на наказателния съд в Триполи
ФОТО АПИ’адаам! Страшната присъда прозвуча за втори път. Съдията Махмуд Хуейса я произнесе на арабски, но Валя, Валентина, Кристияна, Нася и Снежана веднага я разбраха. Смърт!
Сълзи бликнаха от очите на българките, докато навън тълпата избухна „Аллах акбар!“ (Бог е велик). България изпадна в шок.
Фаталното 13-о заседание на Наказателния съд в Триполи започна в 11 ч наше време – с около час закъснение. Всичко продължи не повече от 7-8 минути. Петте българки и палестинецът Ашраф ал Хаджудж отново бяха признати за виновни в умишлено заразяване на над 400 деца със СПИН в болница в Бенгази. Този път обаче съдът ги обяви за невинни по всички останали обвинения – за прелюбодеяние, производство и употреба на алкохол, валутни престъпления. Напълно бе оправдан шестият подсъдим българин – д-р Здравко Георгиев.
Съдът постанови да се изплатят по 700 хиляди динара на починало и по 350 хиляди динара за всяко заразено дете.
Незабавно след излизането на магистратите от залата българките и палестинецът бяха изведени. Най-трудно се движеше Снежана, която е със счупен крак.
С вдигнати ръце в знак на победа и радостни викове роднините на заразените деца в съда и край сградата приветстваха смъртните присъди. „Да живее либийското правосъдие“, крещеше Ибрахим ал Аураби – баща на заразено дете, след като председателят на съда Махмуд Хуейса завърши четенето на присъдата. „Щастливи сме. Те трябва да бъдат екзекутирани бързо“, каза Суби Абдула, чиято дъщеря Мона (7 г.) е починала от СПИН. „Какво искате повече“, попита полковник Джума Мишери – един от мъчителите на българите и следовател по делото, обръщайки се към тълпата около съда. Всички навън бяха доволни и до инциденти не се стигна.
Настроението бе съвсем друго преди началото на заседанието. В Триполи пълзеше слух, че ще има оправдателни присъди, което изкара на улицата всички роднини. Разярена тълпа бе окупирала съда часове преди произнасянето на решението. Близки на жертвите носеха портрети на загиналите си или болни от СПИН деца. „Защо аз. Ще живея ли дълго“, се четеше под снимките. Заседанието мина при безпрецедентни мерки за сигурност. Стигна се дори до предупредителни изстрели във въздуха от страна на охраната. „Искам справедливост, не компенсации, просто справедливост“, заяви една от майките.
Когато пред съда се появи либийският защитник на българите Осман Бизанти, тълпата за малко не го разкъса. Наложи се гардовете да го спасяват от разярените роднини. „В цялата ми дългогодишна практика такова нещо не ми се е случвало – да бъда нападнат в либийски съд“, коментира вбесен Бизанти. След редица пречки либийските власти позволиха на всички български журналисти да влязат в съда. В залата присъстваха по един дипломатически представител от страните членки на Евросъюза и САЩ.
Екип на „Стандарт“