Спасяването на банките струва 1,5 трлн. евро

Спасяването на закъсали банки в Европа от началото на финансовата криза през 2008 година досега е струвало над трилион и половина евро от парите на данъкоплатниците. Това пише в свой анализ Сол Вила от „Transnational Institute“, независим изследователски център,  признат и на европейско ниво. Според него мерките в помощ на финансовите институции често са смятани за политическa работа, но те също така са и процъфтяващ бизнес, а  нови случаи на проблеми има всеки месец. Кризата не само доведе до неблагоприятни икономически последици за най-лошо засегнатите страни, но също така оказва значително политическо въздействие върху управляващите правителства в 8 от 17-те страни от еврозоната, което доведе до смяна на властта в Гърция, Ирландия, Италия, Португалия, Испания, Словения, Словакия и Холандия. Кризата в еврозоната се превръща в социална криза за най-засегнатите страни, като Гърция и Испания имат най-висок процент на безработица във валутния съюз.

Институтът публикува анализ за това кой и как се е въползвал от съставянето на спасителните пакети. В доклада се почертава ролята на големите одиторски фирми – „Ърнст енд Янг“, „Прайс Уотърхаус Купърс“, „Делойт“ и „Кей Пи Ем Джи“ и кръг от по-малки компании, които участват в съставянето на най-важните планове. Но дори когато консултантите са дали неточни или недобри съвети в разпределението на помощта и това е довело до нарастването на загубите за съответната държава, няма никакви санкции. Една от възможните причини е практиката водещи консултанти да заемат позиции в европейските институции и обратно. Другата е, че правителствата и институциите нямат реална алтернатива. Усложняването на финансите, разпространеното схващане, че саморегулацията е най-добрият модел и фактът, че все повече се разчита за формулрането на законодателството на наднационално ниво, оставят кабинетите без възможност за действие при проблеми. Централизацията на надзора и вземането на решенията от страна на Евроейската централна банка затвърждава идеята, че европейските банки трябва да бъдат спасявани с парите на данъкоплатците. Освен това ЕЦБ разчита на фирмите за неща като стрес тестовете, което още повече засилва зависимостта от тях, се казва в доклада.

Стефан ПРОНЧЕВ