Спасяването на европейската икономика пред провал

Европейската централна банка разочарова пазара днес. Ръководената от Марио Драги институция раздаде само 82.6 млрд. евро в 4-годишни заеми, с лихва от 0.15% на банките в еврозоната. За сравнение очакванията на инвеститорите бяха в първия аукцион на дългосрочна ликвидност да бъдат отпуснати до 400 млрд. евро.

Програмата е част от мерките на ЕЦБ за борба с дефлационните процеси в Европа, които забавят икономическия растеж и ограничават инвестициите в региона. За целта са предвидени около 1 трилион евро. Но изглежда интересът на банките в Европа не е голям. Те са предпазливи преди излизането на резултатите от стрес тестовете в еврозоната. Ако тестовете покажат недостиг на капитал, вероятно интересът към програмите на ЕЦБ ще се засили.

Но ако дефицитът не е голям, мерките за подпомагане на европейската икономика, предприети от централната банка, могат да се окажат недостатъчни. Тук възниква въпросът дали ЕЦБ не закъсня твърде много с количествените улеснения. Допълнителната ликвидност щеше да бъде разпределена сред банките значително по-лесно в разгара на дълговата криза, отколкото сега, когато финансовият сектор в стабилизиран, въпреки че европейската икономика е в стагнация.

От ЕЦБ обявиха, че в първия аукцион по новата програма са участвали 225 банки, но сумите, които те са взели назаем са сравнително малки.

Очакванията централната банка скоро да започне с покупките на облигации днес оказват подкрепа на цената на дълга на Испания и Италия, но е показателно, че въпреки мерките за количествени улеснения еврото поскъпва с 0.16%, до 1.2886 долара.

Освен това през следващата година изтичат заеми за около 350 млрд. евро, отпуснати на европейските банки при аукциона за дългосрочна ликвидност в края на 2011 г. Заради връщането на тези средства, нетният ефект от новите мерки на ЕЦБ за подпомагане на кредитирането може да се окаже много по-малък от очакваното.