Спасяването на Португалия само ще влоши кризата в еврозоната
„Блумбърг“
Нова година, нова криза. Едва завърнали се от почивката по празниците, европейските политици, централни банкери и търговци на облигации вече се впуснаха в спорове за съдбата на една малка икономика в периферията на Стария континент.
Този път става въпрос за Португалия. Сценарият обаче изглежда доста сходен с разигралите се в предишните два случая с Гърция и Ирландия. Доходността по държавните облигации се покачва. Правителството яростно отрича, че страната се нуждае от спасяване. Лидерите на Франция и Германия предъвкват дежурните си реплики за значимостта на европейската солидарност. Служителите на Международния валутен фонд и Европейския съюз си стягат багажа и проверяват разписанието на полетите.
Преди да сте се усетили, отпорът ще е изчезнал, а акцията за спасяване ще е започнала.
Идеята е ужасна
Засега дискусията се върти около това, кога да бъде спасена Португалия. Малко се говори за далеч по-важния въпрос дали изобщо трябва да бъде спасявана.
Всъщност идеята е ужасна. Спасяването й няма да предотврати разпространението на дълговата криза в еврозоната, механизмът за подпомагане е напълно сбъркан, няма ефективен план за измъкване на страните от прегръдката на Европейския съюз и Международния валутен фонд, а очевидните недостатъци на помощните пакети само засилват опасността от разпадане на паричното обединение. По-добре е да признаем, че Европейският съюз е допуснал огромна грешка със спасяването на Гърция, и просто да преструктурираме португалските задължения.
Никой не знае колко дълго португалското правителство ще издържи на натиска на облигационните пазари. Доходността по дълговите му книжа се покачи в началото на миналата седмица и оттогава е регистрирала съвсем леко понижение. В сряда 10-годишните португалски дългови книжа носеха лихва от 6,6%. Практиката показва, че критичната точка е при равнище от 7%. Може би Лисабон ще успее да задържи доходността под този съдбоносен процент, но не бива да залагате много на това.
Истинският въпрос е дали има смисъл от нов спасителен пакет, трети за членка на еврозоната в разстояние на по-малко от година. Отговорът определено е „не“.
А ето ги и причините:
Първо, помощта няма да спре разпространението на заразата. Измъкването на Гърция не попречи на облигационните пазари да погнат и Ирландия. Въпреки подпомагането на Ирландия сега на мушката им е Португалия. Нямаме основание да вярваме, че след спасяването на Португалия пазарите няма да се насочат към Испания. Те атакуват подозрителните страни една по една просто защото това е най-лесният начин за извличане на бърза печалба, а не защото конкретната мишена е единствената държава в риск. Щом приключи едно спасяване, цялото шоу се пренася към следващата сцена.
Второ, механизмът за взаимопомощ е тотално сбъркан. Налаганата на страните лихва е наказателна и прави по-трудно измъкването им от финансовата дупка. Ирландия плаща 5,51% по първия транш по договорения спасителен пакет. Гръцкото правителство плаща около 5% за парите, които получава от останалите страни от Европейския съюз. Сумата е доста повече, отколкото кредиторите изразходват за набирането на средствата за спасяванията им. Причината държавите изобщо да се нуждаят от спасяване е, че не могат да си позволят лихвата по вече взетите заеми. Какъв смисъл има да бъдат натоварвани с високи лихвени проценти върху допълнителен дълг?
Трето, все още няма достоверен план за излизане на страните от спасителния механизъм. Доходността по гръцките и ирландските правителствени облигации все още е далеч над средната за еврозоната и няма изгледи скоро да падне. Няма наченки и за възстановяване на икономиките им. Как тогава се предполага, че те ще се върнат към нормален растеж? Война не се започва без готова стратегия за изход от нея. Страна не се спасява без ясна идея как ще бъде възстановено рутинното функциониране на пазарите.
В капана на рецесията
Четвърто, всички недостатъци в механизма за взаимопомощ само правят разпада на еврозоната все по-вероятен. Инвеститорите не са чак толкова глупави. За тях вече е очевидно, че лекарството, предписвано от Европейския съюз и Международния валутен фонд, не действа. Едва миналата седмица Fitch Ratings понижи гръцкия суверенен дълг до категория „джънк“. Икономиката на страната регистрира съкращение от 4% през 2010 г. и вероятно ще се свие с още 3% през настоящата, прогнозират от рейтинговата агенция.
Останалата част от света се възстановява, но Гърция е хваната в капана на рецесия, която може да продължи и още 10-20 години. Как би могла страната да овладее дълга си, след като става по-бедна от година на година? Ако в това се състои спасяването, нищо чудно, че инвеститорите продължават да залагат срещу еврото.
Вече е ясно, че Европейският съюз допусна грешка с измъкването на Гърция от затруднението. Щеше да е по-добре просто да я остави да фалира. Както гласи една стара максима: „Когато си в дупка, най-напред спри да копаеш.“ За предпочитане е Португалия да изпадне в несъстоятелност, ако това наистина дойде на дневен ред.
Последното, от което се нуждае еврозоната, е поредният неуспешен спасителен пакет, който само ще задълбочи кризата, тресяща региона.