Спомени от обещаното бъдеще
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Кой кого е хванал за гушата?
Случаят „Алексей Петров“, който е като червена нишка в българския театър на абсурда, вече съвсем ни додява. По-голямата беда обаче е, че той може да бъде разчетен и като срив на имунната система на обществото: съдебната.
Гледна точка на Мирела Иванова:
“Соченият за глава на престъпната група “Октопод” Алексей Петров остава в ареста, реши Софийският градски съд, след като разгледа и прие медицинската експертиза, доказваща, че задържаният се нуждае от спешни операции.” Из новините на Медиапул
Все по-трудно схващам по каква причина така жизнеустойчиво и непоколебимо се поддържа фарса “Алексей Петров”. Вече не бих го нарекла и съдебен, защото проявленията му пуснаха пипала във всички обществени и институционални жанрове, дори са на път да запълнят театралните ниши, които зейнаха след проведената от културното ведомство реформа.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Глас народен, глас Божи…
Започва да ни писва
Във всеки случай представлението излъчва бездарие и немощ, и на нас, обърканите, обедняващи и разтърсени от достатъчно автентични фарсове във всекидневието си данъкоплатци и граждани, започва да ни писва. Оказва се, че дълго рекламираният от МВР “октопод” не съществува по преценка на съда, но от друга страна соченият за негова глава остава в ареста.
От трета пък се нуждае от спешни операции и то тъкмо в момент, в който още мнозина българи с редовни здравни осигуровки също се нуждаят, но в повечето болници операциите са или спрени, или със записване, защото хем предстои – хем не предстои лекарска стачка, ако Борисов лично се ангажира и още по-лично подпише договор с лекарите.
Въпросите на уморената публика
Питам се и дали безкраят на гореупоменатият фарс не си е поставил високо-художествената цел да засенчи всички останали представления в т. нар. ни европейска държава? Например за драматичното начало на учебната година в Софийския университет: стачки, неясно финансово бъдеще и безперспективност в най-старото ни висше училище на фона на нововъзникването на поредния, но вече не в Перник, и оглавен от мултигруповеца Денчев университет? Или пък за предстоящите дебати по бюджет 2011, който обещава да ни остави във фризера на бедността? Или пък за несвършващия топлофикационен терор с произволни и раздути сметки в прииждащата зима? Или за общия социален ступор, чиито конкретни знаци са бродещите по улиците психичноболни хора?
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Бавно, но славно напред…
Диагнози за светлото бъдеще
Има още десетки въпроси, които могат да бъдат изкрещяни, опитаме ли се да схванем и обобщим “здравния статус” на собствената си държава. Фарсът “Алексей Петров” поставя само една от диагнозите на обществото ни, а то е по-болно от когато и да било. Бедата се състои в това, че е срината съдебната система, която всъщност е имунната система на всяко общество.
Може да се окаже обаче, че не съм права – и извадят ли сливиците на Алексей Петров, всичко да си дойде на мястото и само след десет години България да засвети като слънце – и всеки българин също да засвети, самодоволно и влюбено като финансов министър.
Мирела Иванова, Дойче веле