Според обобщената мярка за неравенство в доходите България е на едно от челните места в Европейския съюз.

Основният измерител на бедността в ЕС е относителен. Това означава, че се измерва независимо от общото икономическо развитие на дадена страна. Т.е. доходите на един българин не се сравняват с доходите на испанците или немците, а с доходите на другите българи и се гледа колко хора са под линията на бедност за всяка страна. При този подход икономическото развитие не е гаранция за намаляване на бедността. В момента страната e с най-висока бедност в ЕС.

Бедността сред многодетните семейства в България е най-високата
регистрирана в ЕС. Това заслужава да се спомене, защото има анализи, които доказват колко изгодно се живее при нас с детските надбавки, с теоретично калкулирани доходи на съответното домакинство, което е срам за твърдене, да не говорим, че е далеч от истината!

Общественото богатство на българските граждани, създадено през годините на „реалния социализъм”, бе бързо приватизирано, като основната част от него се концентрира или безплатно или за жълти стотинки в ръцете на приближени до бившата власт „предприемачи”. От друга страна, дошлата по-късно на власт „десница” се оказа не по-малко хищна и граблива, както и тясно свързана със силовите групировки на прехода. Тя „довърши” започнатото от левицата.

По всяка вероятност за да се спазват „традициите“, следващите управления на страната я докараха до най-високото ниво на корупция в Европейския съюзи до най-ниските доходи на населението.Когато 23 години си пропадал надолу и само надолу, опасността да останеш задълго в тежка ситуация се засилва от обстоятелството, че „желязната завеса“ я няма и млади, интелигентни и предприемчиви български момчета и момичета предприемат поход на Запад с надежда за по-сигурен живот с по-достойно възнаграждение.

За успешността на една политика се съди по това доколко са изпълнени нейните социални ангажименти и дали хората живеят добре или по-добре. За българите от значение е всяка стъпка, макар и малка, към по-добри доходи, намаляване на бедността и в крайна сметка благосъстояние и по-добро бъдеще. Засега оставаме най-бедната страна в ЕС и причината не е в това, че България не притежава природни ресурси, а че не развива успешен туризъм и земеделие.

Основен източник на доходи за 90 процента от българите остават работната заплата и пенсията.

22 процента от работещите получават минимална заплата от 310 лв. . С месечен доход на лице от домакинство, равен на минималната работна заплата от 310 лв., живее 51 процента от населението, тоест 3 млн. и 700 хиляди души. От тях под границата на бедност от 214 лв. са 22,4 на сто от българите.

В България голямата сметка се плаща от тези, които най-малко могат да го понесат. Държавата е превърната в добре работеща машина за генериране на бедност и неравенства не само през облагането на личните доходи, но и през огромната зависимост на бюджета от непреките данъци като ДДС и неадекватната като обхват и размер на помощите система за социално подпомагане.

С тази статистика за минималната работна заплата, която ви представихме по – горе, можем смело да наречем България – страна, опашка на Третия свят. Жалката истина ни заслепява с всеки изминал ден, но за съжаление Правителствата на прехода предпочитат да ядат сами от „баницата“, а на българите да оставят „сухите трохи“ на Прехода.