Стив Ханке: БНБ сама трябва да оправи кашата с КТБ

Ханке не е убеден, че КТБ е системна банка – твърде голяма, за да бъде допуснато да фалира, защото в нея са парите на много държавни институции и това ще навреди сериозно на цялата икономика. „Нямам категорично мнение, защото още не разполагаме с окончателния доклад на одиторите. Ако имах одита пред себе си, щях да съм по-конкретен. Но по принцип смятам, че обявяването на фалит е подходяща мярка в случая с тази банка. Това означава, че ще го отнесат собствениците и онези, които са взели пари назаем от нея. Надявам се да има достатъчно останали активи, за да се плати на хората, които имат влогове в банката. Поне на онези с влогове до 100 000 евро. Повтарям, че не съм видял доклада на одиторите. Но мнението ми клони към това да се обяви ликвидация. Така ще платят собствениците и длъжниците, а с наличните активи ще се издължите на вложителите. Но не мисля, че има системен проблем. На банката трябва да се позволи да фалира. При фалит сенчестите фирми няма да останат в сянка, ще трябва да излязат на светло“ каза професорът.

Преди около една година отново прегледах внимателно законите за банковата регулация в България. Те са много добри – почти най-строгите в Европа. Но в два отделни случая предупредих управителя на БНБ Иван Искров, че ахилесовата пета на тези банкови правила може да се окаже банковият надзор и прилагането на регулацията. Причината за моето предупреждение бяха слухове, които достигнаха до мен, че има съмнителни практики в някои от банките, притежавани от българи. Тогава ме увериха, че законите се прилагат много стриктно, разказа Ханке. И допълни, че случаят с КТБ прилича повече на откровена измама от типа инвестиционни пирамиди. Това не е нормално банкиране, убеден е той.

Благодарение на валутния борд през последните години БНБ си е извоювала огромна репутация – до случая с КТБ. Причина за това доверие е успешното прилагане на валутния борд. Това обаче е задължение на Емисионното управление на банката, което е съвсем различен отдел от управление „Банков надзор“, уточни Стив Ханке. „Това са две отделни независими структури в БНБ, които нямат нищо общо помежду си. За съжаление сега репутацията на институцията е накърнена. Думите ми се потвърждават от самата централна банка. Защото тя поиска помощ от МВФ и ЕС. Това е голяма грешка. БНБ трябва сама да си оправи кашата, която забърка, сама да възстанови репутацията си, а не да търси външна помощ“ допълни той.

Според професора идеята на президента да влезем в европейския единен банков надзор е лоша. „Зле е да се намесва ЕС, защото проблемът се политизира още повече. Де факто, президентът прави признание, че българите са некомпетентни сами да се справят с финансите си. Това е фатална грешка. На практика той заявява: „Толкова сме некадърни, че БНБ не може да надзирава нашите банки и ни трябват европейски бюрократи от Брюксел, които да ни вършат работата.“

Като член на ЕС е напълно логично България да се присъедини към единния банков надзор, опонира на Стив Ханке също пред БНР икономистът проф. Румен Гечев. „Винаги много внимателно трябва да подхождаме към препоръките на влиятелни американски икономисти и политици, а те винаги са обвързани. Невинаги тези препоръки са с добри чувства към Европа. Финансовата криза тръгна от САЩ, какъв е техният надзор и как ще обяснят, че заради глобалната криза светът загуби 14 трилиона долара“, каза той.

КОНТРА

Противно на мнението на Стив Ханке повечето български икономисти и експерти са на мнение, че КТБ може да бъде оздравена, вместо да се допусне да фалира. Експертният консултативен съвет, създаден от шестте големи организации на бизнеса и двата синдиката, миналия четвъртък излезе със становище, че банката може бързо да бъде стабилизирана и да заработи. В специален меморандум съветът призова БНБ да си свърши работата и да бъде приложен план за оздравяване на КТБ. В петък БНБ разреши на затворената банка и на дъщерната й банка „Виктория“ да могат да правят прихващания по сметки в тях за плащания по кредити.