Стимулите прехвърлиха проблемите от болната на здравата глава

The Economist

Годината се познава по януари. Това брокерско поверие не вещае нищо добро за 2010 г., имайки предвид, че световният индекс MSCI падна с 4.2% този месец, най-голям спад след февруари 2009 г. Развиващите се пазари паднаха с 5.6%.

Макар че пазарите отбелязаха ръст в началото на февруари поради по-добрите от очакваното данни, лошият старт на годината отразява вътрешното противоречие на възстановяването на пазарите през 2009 г. То се дължеше както на извънредните стимули, така и на икономическото възстановяване. Но двете не могат да същестуват едновременно за дълго: или възстановяването няма да продължи, или, ако продължи, стимулите ще бъдат изтеглени.

В допълнение, способността на правителствата да предоставят такива стимули зависи от желанието на пазарите да финансират огромните дефицити с ниска лихва. Но защо инвеститорите да приемат ниска доходност, ако очакват възстановяване?

В развиващия се свят Китай се опита да затегне монетарната политика. Това предизвика тревога, тъй като Китай действаше като мотор на глобалния ръст.

А в развития свят инвеститорите започнаха да се чудят дали правителствата ще могат да продължат да финансират дефицитите си. Очевидният пример е Гърция, където доходността на 10-годишните облигации достигна 7% в края на януари. На това ниво, което надвишава вероятния ръст на БВП в Гърция, задлъжнялостта ще започне да расте много бързо.

Дори в страни, чиито правителства може да искат да поддържат фискалните стимули, пазарите могат да ги принудят на корективни действия. Великобритания, Франция, Испания, Ирландия, Португалия и другите показаха готовност да удържат бюджетите си под контрол, с различна степен на убеждаване.

Но изтеглянето на дори малка част от пакетите стимули може да изпрати икономиката в стагнация. Например продажбите на нови жилища в Америка намаляха рязко, след първоначалния краен срок за данъчния кредит на купувачите, изтичащ в края на ноември. Въпреки че срокът бе удължен до април, декемврийските продажби бяха само 342 хиляди, сравнено с 329 хиляди през януари 2009 г. – в разгара на кризата.

Стимулите вероятно предпазиха световната икономика от изпадане в депресия. В средносрочен план обаче, изследванията показват, че големите държавни разходи водят до по-бавен икономически ръст. През 2008 г. Антонио Афонсо от ЕЦБ и Давид Фурцери от Университета в Палермо пресметнаха, че всеки процентен пункт ръст в държавните разходи спрямо БВП е водил до спад на темпа на растеж с 0.12-0.13 процентни пункта.

Нещо повече, стимулите не се справиха с проблема за излишния дълг, а го пренесоха от частния към публичния сектор. Това купува време, но болката се разпростира за по-дълъг период – чрез по-високи данъци, по-висока доходност по ДЦК, по-бавен ръст…

Властите са изправени през дилема. Ако намалят стимулите сега, те рискуват икономиката да се потопи в рецесия, както се случи в Америка през 1937 г. или Япония през 1997 г. Но ако оставят стимулите твърде дълго, те рискуват да увредят дългосрочните перспективи за растеж.

Биковете разчитат, че икономиката ще се измъкне от този капан просто благодарение на ръста в частния сектор. Ето защо те приветстваха ръста на производствената активност тази седмица.

Но надеждите за силно възстановяване на частния сектор са подкопани от данните за кредитния ръст. На годишна база до декември, широкият измерител на паричното предлагане падна с 0.2% в еврозоната и нарасна само с 3.4% в Америка. Във Великобритания годишният ръст е по-висок (6.4%), но Дейвид Оуен, икономист в Jefferies International, изчисли, че количествените улеснения (QE), тоест създаването на пари от централната банка чрез покупка на активи, са покачили показателите с 10% на годишна база. Ако Bank of England спре количествените улеснения изцяло кредитният ръст би се срутил.

За да се поднови ръстът на борсите през 2010 г., развитите икономики трябва да покажат, че могат да стоят на двата си крака.

Със съкращения, заглавието е променено