Страната с най-големите залежи започна да внася… петрол

За първи път в 100-годишната си история на добив на петрол, Венецуела внася суров петрол, нов срам за страната, която има най-големите запаси от петрол в света, пише Ю Ес Ей Тудей.

Покойният президент на страната Уго Чавес се хвалеше, че южноамериканската държава си е върнала контрола върху петролната индустрия, след като национализира дяловете на чужди компании, като ExxonMobil и Conoco.

19 месеца след смъртта му, обаче, страната не успява да помпа достатъчно евтин петрол за местни нужди, именно като резултат от политиките му.

Дилемата е поредната пред която правителството е изправено, след като вече трябваше да обяснява на населението си дефицита на тоалетна хартия и на основни храни и медикаменти.

„Правителството разруши остатъка от икономиката, та защо да не унищожи и петролната индустрия?”, казва 50-годишният продавач Орландо Риверо от Каракас. „Още колко време трябва да слушаме колко успешни са икономическите политики на правителството, след като виждаме индустрия след индустрия да биват засегнати”.

Въпреки че Венецуела има над 256 милиарда барела тежък суров петрол, съществува проблемът, че той е богат на много минерали и сяра, извън вискозитета на меласата. За да стане транспортируем и готов за традиционния превоз, свръх тежкия суров петрол трябва да бъде обработен, а минералите извадени или трябва да бъде размит с по-леки петролни смеси.

Именно последната тактика е най-често ползваната от държавната Petroleos de Venezuela SA (PDVSA), предвид това, че й липсват средства да изгради преработвателни съоръжения в които да бъде извършвано предварителното рафиниране и предвид това, че партньорите й не са склонни да й дават кеш, заради риска от правене на бизнес със страната.

Страната има милиарди барели среден и лек суров петрол, като залежи, но производството им пада, заради липсата на инвестиции и планиране.

„PDVSA беше петролна компания, преди Чавес да дойде на власт”, казва Хосе Торо Харди, бивш директор на PDVSA и представител на опозицията в страната – „С Чавес, тя стана революционно крило и държеше него и поддръжниците му на власт. Това да трябва да внасяме петрол е огромен провал и за PDVSA, и за Венецуела.“

Използвана като кокошката снасяща златни яйца от правителството, PDVSA бе принудена на финансира много от проядените от корупция социални програми в страната, както и да покрива разходите на политическата кампания на наследника на Чавес, Николас Мадуро.

Това ставаше за сметка на намалените инвестиции в ключовите за компанията петролен и газов бизнес.

Миналата година, при приходи от 116 милиарда долара, компанията трябваше да даде над 33 милиарда долара в подкрепа на социалните програми на правителството, както и за инвестиционния фонд. Това бе с 10 милиарда долара повече от инвестициите й в оперативни активи. А мнозина предполагат, че истинският принос на PDVSA е далеч по-голям, заради огромното безотчетно финансиране, коментира Торо Харди.

Правителствени чиновници се опитват да омаловажат вноса на петрол от Алжир и Русия. Компанията сочи в изявление към венецуалците, че не трябва да вярват на критиките на опозицията, повтаряйки трайната държавна пропаганда, че несполуките са резултат от „икономическата война”, която се води срещу страната и цели да свали режима.

В същото време PDVSA силно субсидира петролните цени в страната, от което губи милиарди. Спадът в глобалните цени на петрола също засегна страната, като всяко понижение в цената на петрола с 1 долар води до загуба от 700 милиона долара.

Торо Харди и други експерти казват, че 15 години чавизъм са удушили „златната гъска” PDVSA. Петролът има дял от 95% от износа на страната, а петролните налози носят 40% от приходите на хазната.

В момента страната произвежда 2.7 милиона барела петрол дневно, което е 13% по-малко от момента в който Чавес пое властта през 1999. Рафинериите в страната преживяха множество инциденти и прекъсвания в работата, в т.ч експлозия в завода в Амуай, в която бяха убити 42 души. Спорадичните дефицити на бензин, дизел и моторни масла не са рядкост.

Венецуела намали рязко износа за САЩ, от 1.5 милиона барела на ден, до 800 000 барела на ден, в резултат от сделка с Китай, който отпусна заем на страната, платим само в петрол.

В страната, където няма мляко, тоалетен сапун и шампоани, а опашките за тоалетна хартия са километрични, венецуалците си имат други грижи, извън PDVSA.

„Като спре да има бензин, тогава ще му мисля. Сега се тревожа, че няма захар”, казва 50-годишният търговец Риверо.