Странният случай с непоклатимите банкови такси

Свободните пазари трябва да са уязвимото място на картелите. Въпреки това високоплатената структура, която разви Wall Street за продажбата на инвестиционни банкови услуги, изглежда странно неподатлива. Без значение колко се поврежда икономическият пейзаж, таксите, които вземат банките, са необяснимо стабилни.
Дори в началото на 2000 г., когато всяка банка в света се опитваше да поеме първоначално публично предлагане и да спечели от дотком бума, таксите бяха 7% от постъпленията на предлагането. Това предполага, че или инвестиционните банки заговорничат, за да печелят от такива таксови структури, или че те наистина вярват, че са господари на вселената.
Клиентите преглъщат последното обяснение. Защо?
Една от причините е страхът от провал. Публичността, съпровождаща набирането на средства, означава, че повечето компании биха предпочели да плащат високи такси на водещи банки като Goldman Sachs, които разполагат с необходимите мрежи за поддръжка на разпределението и продажбите, за да осигурят успеха на дадена сделка, отколкото да плащат ниски такси на банки, които се опитват да подражават на големите като Commerzbank и рискуват да си навлекат гнева на инвеститорите.
Друга причина са банковите балансови отчети. Корпоративното кредитиране играе ролята на помощен бизнес за по-доходоносното инвестиционно банкиране. Компаниите ще платят високи маржове за съвет за сливания и поглъщания в замяна на евтини кредитни линии.
Понякога тези такси са добре обосновани. Високата цена на капитала в момента например означава, че банките могат да таксуват компаниите, разглеждайки таксите за емисии на търгуеми права от средно 2,5% до 3,5% като отражение на увеличения риск да останат с нежелани акции. Преди година те щяха да искат най-много около 2,25%.

Но това са по-скоро изключения, а не стандарт. Всеки път, когато някоя компания е опитвала да наруши картела на таксите, тя е била жестоко наказвана.
Точно това разбра Google, когато предприе неортодоксален аукционен формат за своето първоначално публично предлагане преди четири години.
Интернет търсачката плати на поръчителите си една трета от обичайната такса с убеждението, че за да продаде акциите си, ще й трябват пет маймунки и един телефон.
За съжаление търгът, при който цената постепенно се намалява, докато се яви купувач, използван от Google, за да продаде акциите си, се провали напълно и банките се възползваха от това, за да се изтъкнат. Те заявиха, че спестените от такси пари изглеждат нищожни в сравнение с парите, които Google е изгубила, като е поставила по-ниска цена.
Това разубеди клиентите да правят така, че банките да се скарат, за да намалят таксите.
Ако това беше някоя друга индустрия, щяха да се намесят властите за конкуренцията. Дотогава бонус фондовете ще продължават да се пълнят.

Financial Times

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *