Страсбург осъди България за решение на Бойко Борисов от 2003 г.
Тогава по заповед на Борисов Тодор Димов – Чакъра бе обстрелван с гранатомет в собствената си къща в Харманли, а после следствието прие, че той всъщност сам се е взривил с ръчна граната.
Съдът в Страсбург постанови, че на Чакъра е било отнето правото на живот, предаде БГНЕС.
„Ако има прокуратура в България, след днешното решение на Страсбург трябва веднага да започне разследване на Бойко Борисов,“ заяви пред „Правен свят“ един от адвокатите по делото Михаил Екимджиев.
Той води делото в Страсбург от името на синовете и вдовицата на Чакъра заедно с адвокат Снежана Стефанова.
По думите на юриста, решението на Европейския съд по делото „Димов и други срещу България“ от 6 ноември е първото, в което премиерът Бойко Борисов е споменат поименно.
„При това не просто като участник, а като ръководител и идеолог на гротескна полицейска операция, окачествена от Евросъда като нарушение на най-основното човешко право – правото на живот,“ изтъкна Михаил Екимджиев.
След намесата на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, който лично ръководи втората част на операцията на 10 и 11 декември 2003 г., къщата бе обстрелвана с гранатомет, докато се подпали. Чакъра бе намерен овъглен на втория етаж.
„После обаче разследването установи, че въпреки двудневната полицейска обсада и обстрел върху къщата, въпреки огромното количество експлозиви, димки, и обстрел с гранати, Чакъра не е бил убит от полицейски изстрел, а е успял сам да се взриви с ръчна граната. Действията на полицията са били напълно по устав, приеха последователно разследващите, а после и военният съд,“ отбеляза адвокатът.
Делото е образувано по жалби на двамата сина на Тодор Димов – Добромир и Данаил, както и съпругата му Вера.
Евросъдът им присъжда общо 50 000 евро обезщетение за неимуществени вреди, както и 4684 евро за адвокатите им.
Съдът отхвърля искането за неимуществени вреди от разрушаването на къщата им, защото приема за доказана жалбата за нарушаване на правото на собственост.
Убийството на Чакъра през декември 2003 г. предизвика голям публичен скандал и постави множество въпроси за стандартите в работата на МВР.
Тодор Димов е трябвало да бъде задържан, за да бъде отведен в затвора за изтърпяване на 6-месечна присъда, задето е предоставял жилището си за сексуслуги.
Операцията по задържането му е част от обща кампания за издирване на осъдени, които са на свобода.
Макар че е известно, че Чакъра е сам в къщата, в операцията по задържането му участва рекордно количество полиция – 39 полицаи от Харманли, шестима от Хасково, 16 от Свиленград, 30 души от Специалния отряд за борба с тероризма (СОБТ), 19 служители на гранична полиция, трима психолози от Института по психология на МВР и накрая – лично главният секретар на Министерството на вътрешните работи.
Европейският съд приема, че е налице нарушение на чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека – право на живот, което може да бъде отнето само при изпълнение на присъда или когато това е „абсолютно необходимо“.
Стандартът за „абсолютна необходимост“ се прилага при защита от незаконно насилие, за осъществяване на правомерен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода, както и за действия за потушаване на бунт или метеж, предприети в съответствие със закона.
В жалбата пред Евросъда е цитирано интервю на Бойко Борисов пред вестник „24 часа“ от 19 май 2004 г.
„Потвърдих, че аз съм дал заповедта за стрелбата. Според мен сме действали абсолютно правилно и ако отново се наложи такава ситуация , ще действаме по същия начин. Ако има някой виновен, това съм аз,“ заявява той пред вестника.
Към решението има особено мнение на българския съдия Павлина Панова, която приема, че в случая има нарушение на правото на живот по чл. 2 от Конвенцията в неговия материален аспект, но не и нарушение в процесуалния аспект. Според решението на съда обаче нарушение има и нa процесуален аспект, тъй като не са били разпитани баретите от Отряда за борба с тероризма, участвали в операцията. Панова не приема, че белег за неадекватност на разследването е и фактът, че не са разпитани членовете на Специализирания отряд за борба срещу тероризма, за да се запази тяхната анонимност. Според съдията държавите не могат да бъдат обвинявани за приемането на законодателство, което защитава самоличността на полицейските служители, „изпълняващи много сериозни задачи в трудни ситуации“. Същественият въпрос в случая е дали ако тези офицери са били разпитани, разследването е можело да достигне до други изводи, смята тя. Съдия Панова не е съгласна и с констатациите на съда, че при оценката на резултатите на разследването на смъртта на Тодоров властите не са приложили стандарта за употребата на сила от полицията, само доколкото това е абсолютно необходимо. Тя не оспорва, че полицията категорично е нарушила този стандарт в действията си, но не смята, че той е бил неглижиран при оценката от разследването. „Разследването трябва да бъде възобновено и лицата, отговорни за смъртта на Чакъра, трябва да понесат наказателна отговорност, ако не за подбудителство и съучастие в убийство, то поне за злоупотреба с власт и превишаване на правомощия“, коментира адвокат Екимджиев.
Финанси