Страхът от източноевропейския работник
Отваряйки пазара си на труда, Германия изпълнява всъщност едно основно право на гражданите в ЕС – свободното придвижване на работна ръка. Става дума най-вече за ниско квалифицирани работници. В резултат на предишни решения на германското правителство от няколко години пазарът на труда е отворен за специалисти с висше образование, включително и за граждани на България и Румъния.
Притокът на нискоквалифицирани работници от чужбина обаче поражда не от вчера опасения от дъмпинг на работната заплата. Реални ли са те? Факт е, че източноевропейците са готови да работят срещу далеч по-ниско от обичайното в страната заплащане. „Германците няма от какаво да се страхуват“, заяви наскоро говорителка на министерството на труда.
По 100 000 източноевропейци годишно?
От 2004-та до 2007-ма година във Федералната република са дошли на работа едва 116 хиляди души от централноевропейските страни. Това няма да се промени значително от1 май тази година, казват експертите от германското министерство на труда.
Точно обратното – притокът на източноевропейци ще намали недостига на работна ръка. В това е убеден Съюзът на работодателите в Германия, който все пак препоръчва контролиран достъп на източноевропейците до местния пазар на турда. Ръководителят на Института за пазара на труда Йоахим Мьолер препоръчва дори целенасочено привличане и квалифициране на източноевропейци. „Не бива да си правим илюзии, че към нас ще се засили цяло ято квалифицирани работници и инженери“, предупреждава Мьолер.
Според него най-вероятно в Германия ще пристигат около100 хиляди източноевропейци годишно. Тази цифра обаче няма да има почти никакво влияние върху пазара на труда. „Опасността, според нас, е не в свободното придвижване на работна ръка, а в свободното предлагане на услуги“, обяснява Йоахим Мюлер. Причината: източноевропейски работодатели имат правото да изпращат свои работници в Германия, плащайки им значително по-малко от обичайното в страната. Това би могло да окаже натиск върху работните заплати в някои браншове в Германия.
За да няма работещи за по 3 евро на час…
Според европейското право трудов договор, сключен в друга страна от ЕС, е също толкова валиден както и всеки германски трудов договор. А това означава например, че литовска фирма, която плаща на работниците си по3 евро на час, може да ги изпрати на работа в Германия при същите условия. Ето защо германските синдикати настояват за въвеждане на минимална работна заплата, която да важи както за германските, така и за чуждите работници. Впрочем на подобно мнение е и съюзът на работодателите в Германия. В правителството обаче все още няма единно мнение по въпроса. Надеждите са, че минималната работна заплата все пак ще бъде въведена в поне някои браншове и по отношение на хората с краткосрочни договори.
Великобритания например е натрупала достатъчно опит в това отношение. Тя отвори пазара си на труда още през 2004-та година. В страната обаче има минимална работна заплата за всички браншове. За периода от 2004-та до 2007-ма година броят на източноевроепйците във Великобритания се е увеличил от 12 хиляди на над 600 хиляди.
Дойче веле