Судханшу Рай: Всички страни искат да изкупуват българско розово масло

Судханшу Рай е доцент в областта на иновациите в бързо развиващите се икономики във факултета по „Интеркултурни комуникации и мениджмънт” към Копенхагенското бизнес училище (Copenhagen Business School). В България беше по покана на Висшето училище по застраховане и финанси. Автор е на няколко статии, а в момента работи върху две книги – „Сътрудничество в иновациите” и „Иновациите в нововъзникващите икономики и какво можем да научим от тях”. В академичната сфера е от повече от 10 години и води семинари на теми, свързани с индустриалното развитите и лидерството. Преди академичната си кариера е работил като Директор на офиса на McKinsey & Company в Сигнапур, след което е управлявал иновативен проект на Тата Моторс за създаването на най-евтината кола в света, която вече е на глобалния пазар (Тата Нано).

Вие работите с българи. Какви са те според вас?

Вие сте срамежливи, но след първата седмица сте много динамични, работите здраво и не предавате хората – когато дадете обещание, го спазвате и си тежите на мястото. Давам най-сложните и трудни задачи на българи, защото се справят, за разлика от много други. Когато дам задача на моята интернационална група, повечето казват, че могат да се справят, но в крайна сметка се оказва, че единствено българите намират начин да се справят със задачата. Не знам как става, но се справят. Това впечатление имам за вас.

Как решихте да преминете от иновативния бизнес към преподаването?

В началото, като всеки млад човек исках да печеля много пари, но много рано осъзнах, че парите не ми носят това удовлетворение, което искам. Парите са проблем, особено когато са много – не можеш да ги похарчиш, нямаш достатъчно време и колкото повече пари изкарваш, толкова повече искаш да имаш и се превръщаш в егоист. Осъзнах, че когато човек има по-малко пари, е по-щедър. Основното, което ми дава преподаването, е срещата с млади хора и вдъхновението, което получавам от тях. Чувствам се много щастлив и удовлетворен, когато съм в университета сред студентите ми.

Индия се превърна в една от най-бързоразвиващите се икономики в света. Наред със световния хегемон Китай, азиатските страни се намират на върха в областта на иновациите. Каква е разликата между тях и останалата част от света?

Причината е, че азиатските страни притежават повече работна ръка, което е и по-евтино. Също така двете държави притежават много добър набор от специалисти в различни области. Един от основните фактори, генериращи приходи е вътрешният пазар. Знаем, че населението на двете страни е основният консуматор и потребител на храни, стоки и услуги. От друга страна, всички производства на световните компании се намират в Китай, но Индия не е Китай. Индийците са много по-отворени към света, задават въпроси, учат се от другите, докато Китай е комунистическа държава и системата предполага много по-различен подход към развитието на икономиката. Въпреки всичко, Китай доста пострада от световната икономическа криза, тъй като страната трябваше да свие износа си. Имам чувството, че в бъдеще тези бързо развиващи се страни ще поставят основата на следващото поколение иновации, следващото поколение на икономическо развитие и следващото поколение проблеми, които ние ще трябва да разрешаваме.

Вие преподавате в едно от най-престижните бизнес училища в света. Какъв трябва да бъде моделът, който да приложат българските университети, за да може студентите да бъдат подготвени и да се конкурират със специалисти от целия свят?

Лично мое мнение е, че в световен мащаб трябва да се създаде учебно заведение, което ще има за цел справяне с проблемите и нуждите на бъдещето. То дори може да не се нарича университет и да прилича на висшите училища от 70-те, 80-те или 90-те години. Знанието вече не е толкова скъпо и недостъпно, разликата между мен и вас не е това, което сме научили като информация, а в приложимостта й. Младите трябва да придобият вдъхновяващо и приложимо знание, което трудно може да се намери в сегашните учебни заведения. Мога да кажа дори, че университетът е вече в компютъра ви, вие имате достъп до неограничена информация 24 часа на ден, 365 дни в годината. Имате университета в ръцете си, тогава защо трябва да ходите на училище? Защото там ще придобиете нещо допълнително – хората там ще ви дадат решения и интерпретация, които вие нямате. Но когато комбинирате тези интерпретации със знанията, които притежавате, вие ще имате уникален поглед над бизнеса, икономиката, политическата обстановка и още много други неща. Лекциите в бъдещите университети ще бъдат интеграция на знание, а не придобиване на знание. Важното е как ще се приложи това знание.

Каква е връзката между бизнеса и политиката?

Бизнесмените трябва да се занимават с бизнес, а не с политика. Работа на политиците е да създават добри условия за бизнеса, съответно бизнесмените да печелят повече пари, които ще бъдат облагани с данъци. По този начин хората, занимаващи се с бизнес, ще са по-богати, ще има работа за повече и съответно държавата ще е по-богата.
Какъв е вашият съвет към хората, които се занимават или искат да се занимават с иновации?
Трябва да се реализират и използват различни идеи в областта на човешкото развитие. Смятам, че животът не е риск, а как човек възприема този така наречен риск. В живота няма риск, а най-важното нещо е истината.

С какво България е популярна в останалите страни?

Розовото масло. Не може да повярвате какъв е вносът на розово масло в Индия. Качествата му са страхотни, аз лично го обожавам и смятам, че сте привилегировани да имате този природен ресурс. Всички страни искат да изкупуват вашето розово масло и има защо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *