Същественият спор е защо допускаме толкова голям дефицит, а после откъде да го финансираме

Радио Пловдив: Дали намеренията на правителството за актуализация на бюджета и намаляване на фискалния риск поставят под риск цялостната финансова ситуация в страната и валутния борд както считат от БСП или сега е моментът да си помогнем чрез фискалния резерв, за да не търсим помощ отвън както счита финансовия министър Симеон Дянков. В намеренията за актуализация на бюджета е предвидено фискалният резерв да бъде намален на 4,5 милиарда лева към края на годината. По темата мнението и на икономиста от „Индъстри уоч” Лъчезар Богданов. Като начало: да, стана известно, че не одобрявате такъв ход – защо?

Лъчезар Богданов: Нека да направим една съществена разлика, когато слушаме през последните няколко часа коментари, всички спорят около това дали трябва да се вземат пари от фискалния резерв или да се емитира дълг, за да се финансира дефицита. Първо, това не е същественият спор, същественият спор е защо трябва да допускаме толкова голям дефицит и след това, разбира се, да се чудим откъде да взимаме пари да го финансираме. Така че това е ключовият въпрос, значи, веднъж като решиш да правиш дефицит нещата са стигнали до много напреднала степен и е вече въпрос на някакви тактически решения откъде ще търсиш пари, за да го финансираш. Това е, това е същественият въпрос, защото това, което за мен е притеснително, всъщност най-голямото ми притеснение, е, че този дефицит е нито пряко свързан с икономическата криза както се случи в някои страни, например в Ирландия, където спасиха няколко много големи банки след финансовия шок 2008 г. и затова им се наложи да натрупват такъв дефицит т. е. имаха огромен шок в системата заради запазване на банковата стабилност. Също така, този дефицит в голямата си част не е причинен от наследството на предходното правителство. Да, наистина, вероятно ще има около 700 – 800 милиона над обичайното заради стари договори, но в крайна сметка правителството говори за дефицит от 3,2 – 3,4 милиарда лева – т. е. 4 пъти повече от това, което може да го отдадем на предходното правителство, т. е. останалите 75 % от дефицита са си проблем на разходите в сегашната ситуация – нито на някакъв кризисен момент, нито благодарение на някакви стари договори, които не са били обмислено подписани, така че това е големият проблем и големият въпрос е, че ще дойде септември месец, когато трябва да се прави бюджет за 2011 г. и този дефицит пак ще стои ако не се вземат съществени мерки за свиване на разходите. Тоест, правителството това, което прави в момента е то си купува време, но то няма как да избяга от този дефицит. И ако и септември, когато обсъжда 2011-та, се опита да обяви, че и следващата година ще имаме голям дефицит, то тогава наказанието на финансовите пазари, изобщо на доверието към България, изобщо ще бъде страшно.

Р. П. – Да, точно това исках да попитам как ще се отрази един такъв процес нататък, как ще се развият нещата?

Л. Б. – Аз не бих искал в краткото време, което имаме да говоря много за икономическата теория и за теория на публичните финанси, всякакви такива неща и макроикономика, но ще посоча един пример: в момента в цяла Европа има само две страни, които обявяват, че ще увеличат бюджетния си дефицит тази година – това са България и Унгария. Всички други страни като че ли или започват да си взимат поука от това, което се случи в Гърция и това, което се случва с еврото на международните пазари и срива на доверието към единната европейска валута и всячески се опитват да свалят дефицитите си при това в по-голямата част наистина с орязване на разходи и с доста сериозни реформи по намаление на субсидии, на социални плащания и на всякакви други неща. Единствено България и Унгария някак си като че ли арогантно се присмиват над макроикономическите реалности, над мнението на пазарите и на инвеститорите и смятат, че няма никакъв проблем да си увеличават дефицита. Това е за мен притеснителното. Не знам по какъв начин българското правителство може да убеди цялата глобална финансова и инвестиционна общност, че ние сме нещо по-различно от всички останали в Европа и на нас не ни се налага да правим икономии и да свиваме разходите.

Р. П. – А как това застрашава валутния борд и дали го застрашава?

Л. Б. – Значи в момента не го застрашава. Валутният борд сам по себе си е паричен механизъм – значи, ти може да си беден и пак да имаш стабилни пари, както няколко столетия е имало в Европа златен стандарт и хората са били бедни, но парите са били стабилни. Така че в момента само по себе си нямаме проблем да имаме в България валута, вързана към еврото и да имаме криза. Така че само по себе си няма директна атака. Въпросът е друг – въпросът е какво ще прави правителството, когато изчерпа тази възможност да харчи от резерва, която вероятно както вървят нещата ще се случи в началото на 2011 г. , т. е., когато трябва да се прави бюджет за 2011 г. същото няма да има откъде да взима за допълнително финансиране на нов дефицит и ще трябва да излезе на глобалните пазари, за да взима заеми. Обаче, това, което трябва е ясно, е, че в тази среда нови заеми няма да се получават както се получаваха преди няколко години и тогава ще срещнем такава фискална и макроикономическа криза, каквато срещат в момента страни като Гърция, като Португалия, като Испания и тогава ще трябва да се прави бюджет с барикади по улиците. Това е, това е голямото предизвикателство. Това ще ни причини отлагането на решението на проблема. В момента правителството си купува време, но то не може да избяга от тази реалност. То трябва да вземе мерки за сериозно съкращаване на разходите и свиване на дефицита, защото няма кой да му позволи да не го направи.

Р. П. – Вие казахте вашето експертно мнение, но още веднъж ще ви попитам как стои България в кризата и мерките, които взема правителството – сравнихте ни с Унгария, всъщност как ще стои България след тези стъпки, които ще предприеме?

Л. Б. – По принцип правителството има два типа мерки, които трябва да предприеме – едните са, разбира се, за подобряване на бизнес средата, за общо подобряване на бизнес климата, така че в България да се чувства добре всеки икономически по-активен и да се стимулира да създава доход, да създава работни места, но това не са мерки за стабилизиране на бюджета. Мерките за стабилизиране на бюджета са нещо като котва, която гарантира стабилност. Значи каквито и други мерки да правят, нали чуваме сега различни министерства имат разни идеи, за подобряване на някаква процедура, има разни проактивни мерки как щяло да се помага на някакви инвеститори – тия, дето ги четем на 6 – 7 страница във вестниците, то всичко това е хубаво, но в момента, в който излязат по барикадите в центъра на София и започнат да палят банки, това хипотетично казано като образ, нали, тогава всички останали мерки остават на заден план. Така че правителството ако не може да си върже бюджета и ако правителството не може да убеди всички, че то може да управлява бюджета на страната устойчиво, с балансиран бюджет или минимален дефицит, то тогава всички останали мерки просто ще бъдат безсмислени. Тогава ще настане обща политическа и фискална криза, включително ще има и политическа криза. Това не е нещо, което на мен ми се иска да се случва, това е нещо, което се случва във всички страни по света, които правят няколко години поред такива небалансирани и силно дефицитни бюджети.

Интервю на Радио Пловдив с Лъчезар Богданов.