Сюрреализмът, който живеем

Бюджетът няма пари и дефицитът се увеличава. Но синдикатите предлагат още по-големи държавни разходи. Също така предлагат рязко вдигане на минималната работна заплата, което може да коства загуба на много работни места. Кой се интересува от някакви безработни и някакви дефицити? Не и синдикатите. Отново по идея на синдикатите се мисли как да се налеят бюджетни пари в енергетиката, за да се отложи поскъпването на цените. На никой не му хрумва, че бюджетът няма пари, а има дефицити и намаляващ резерв. Разбира се, на синдикатите въобще не им хрумва да подкрепят реформа и оптимизация на енергетиката (включително намаление на персонал и заплати). Синдикатите се правят на популисти, но на наш гръб. Докато синдикатите (умишлено?) забавят приемането на фискалните мерки, министерствата тихомълком са изплатили на чиновниците пари за дрехи. Така, министри с помощта на синдикати бламираха една от малкото реални мерки за рязане на разходите. С което се опитват да поставят министерството на финансите пред свършен факт и да го накарат да увеличи ДДС още повече. Лъчезар Иванов си направи устата за увеличение на здравните вноски с 2 процентни пункта от началото на 2010. Аню Ангелов, който беше голям реформатор преди да стане министър, заяви, че няма да намали размера на армията. Ще уволни малко чиновници, но и там нищо радикално. Например, министерството на отбраната все още има агенция за „военно-почивно дело“, която прахосва огромни пари, има хотели и други подобни активи и има голям персонал. Ники Младенов, който също би трябвало да е млад реформатор, още на първия си ден в МВнР спря съкращенията в администрацията. Вежди Рашидов спря приватизацията на НДК, който бил „национално богатство“. Цветан Цветанов няма да съкращава щатни бройки и да намалява разходи. МИЕТ няма да листва енергетиката на борсата. Тотю няма да споменавам – вече съм го коментирал. Вместо административна реформа, Бойко Борисов забрани на който и да е в държавния сектор да получава по-голяма заплата от премиера. Популистки неща винаги минават – но реформи не се случват. Естония напредва към Еврозоната и това влияе изключително положително на икономиката. В България всякакви експерти и „разбирачи“ ни обясняват как нямало смисъл да се занимаваме. А когато някой чужденец каже някаква глупост за България и Еврозоната, веднага получава първа страница. Вместо бързо да вървим към Еврозоната и така да намалеят бързо банковите лихви, тук се мислят някакви безумни схеми за наливане на пари в държавна банка – неща, които сме живели и резултатът от тях беше хипервисоки лихви, а не ниски такива. Да не говорим, че има дефицит и падащи резерви, т.е. бюджетът не може да си позволи да налива пари.

Георги Ангелов, ikonomika.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *