С детски пистолет срещу корупцията

Аналози обаче има предостатъчно, а корупцията си е все така недоразследвана и ненаказана, припомня Я. Бояджиев.
 
Борбата с корупцията се сдоби с ново оръжие. Създателите му, естествено, го представят като универсално и унищожително. Отстрани обаче изглежда, че пак „ножът е дървен”, а острието му – доста тъпо. Повече прилича на детска играчка.
Нарича се „Парламентарна анкетна комисия за проучване на случаи, при които има факти, данни и документално аргументирани публични разследвания, включително и на прекратени дела и преписки за корупция по високите етажи на властта, довели до лично облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици за държавата”.
От телевизия на телевизия
За автор на идеята с това безкрайно и засукано име се представя депутат, прочул се някога с хвърлената от него димка по време на партийна конференция. По онова време той се подвизаваше из разните земеделски формации, после си спретна своя партия и с нея влиза и излиза в и от какви ли не коалиции. Отначало подкрепяше днешния премиер, а после го обвини във всички смъртни грехове, включително в корупция, и обеща на глас и от безброй, незнайно как платени, билбордове из цялата страна, че ще го уволни. Накрая мина в хора на най-големите почитатели на същия този премиер.
От своя страна, щом чу за идеята, партията на премиера веднага я хареса, сглоби комисията и я даде на депутата да си я председателства. И той тръгна от телевизия на телевизия да се хвали с новата си играчка.
Нищо и половина
 

Шефът на (поредната) антикорупционна комисия беше острието в атаката с имотите на вътрешния министър Цветанов

Схемата на неговата антикорупционна дейност е винаги една и съща, само обектите й се сменят. Снабден неизвестно от кого с някаква супер „скандална” и „секретна” информация, разнася тайнствени папки напред-назад и със загадъчна усмивка отправя многозначителни намеци и обещания за убийствени разкрития, от които обаче не следва нищо.
Преди две години, например, бе едно от остриетата на атаката срещу самия връх на днешното управление, предприета в тандем с прословутия бос на престъпния „Октопод”. Депутатът лично „сигнализира” за шестте апартамента на вицепремиера и вътрешен министър, обвини го в „незаконно забогатяване, търговия с влияние и противозаконни действия“, и, между другото, пак настояваше за специална анкетна парламентарна комисия по случая. Днес той е забравил за всичко това, дотам че дори неотдавна предложи на опозицията да направи приживе паметник на същия вицепремиер и вътрешен министър.
По-късно пък в скандала, известен като „Мишо бирата”, лично разнасяше из България и Европа прословутите флашки със записи на подслушани разговори, заради които обвини самия премиер, че „дирижира процеса на всички корупционни схеми по висшите етажи”.
Сега е забравил за тези обвинения и с надеждата, че и другите не си спомнят за тях, изцяло е насочил изобличителния си плам към корупционните схеми на бившите управляващи.
Комисия без аналог?
„Това ще бъде една нова комисия, която няма аналог за целия преход, и нейният обхват ще ни даде възможност да разследваме всеки, нарушил държавния интерес“, казва депутатът. В действителност обаче институционалните аналози на тази комисия, нароили се напоследък във всички видове власти, са толкова много и толкова разнообразни, че отдавна никой не може да им хване края, а „нарушилите държавния интерес” си остават все така недоразследвани и ненаказани.
Неизчислими са и временните, специални анкетни комисии в различните парламенти, от чиято дейност не е последвало нищо.
 

Новата комисия се захваща с далаверите в енергетиката?

Сега депутатът-борец с корупцията обяви, че комисията му ще разчопли далаверите в енергетиката и започна да трупа папки и да задава дълбокомислени въпроси най-вече за АЕЦ „Белене”. Почти едновременно обаче, кой знае защо, парламентът създаде още една Временна анкетна комисия, която ще се занимава със същото. Отделно в парламента си има и друга, постоянна Комисия за борба с корупцията, която би могла да свърши тази работа, ако наистина някой има желание за това. Впрочем, за известно време въпросният депутат бе и неин ротационен председател.
На всичкото отгоре в началото на мандата на днешния парламент имаше и Временна анкетна комисия специално за делата на бившите управляващи, от чиято дейност също не произтече нищо, освен един отдавна забравен доклад, съдържащ главно преразказ на медийни публикации.
Удобна предизборна сделка
Дай Боже, този път най-после наистина да бъде доказан поне някой случай на корупция по високите етажи на властта, факти и данни за която иначе сме чували и виждали всички. Традицията обаче и този път едва ли ще бъде нарушена. Защото най-новата антикорупционна комисия изглежда по-скоро като удобна пропагандно-предизборна сделка: от една страна суперактивният в борбата с корупцията депутат получава до изборите гарантирано медийно внимание с надеждата някакси да се промъкне и в следващия парламент; а от друга поредната му димка създава отвличаща вниманието среда, подходяща за мераците и стремежите на днешните управляващи към втори мандат. Затова те му „уйдисват на акъла”. Нищо, че по-рано го наричаха „политически рекетьор и измамник“.

 
Ясен  Бояджиев, Дойче веле