Тайният доклад за КТБ – още прах в очите

През последните дни темата КТБ отново стана гореща. След заръката на премиера Бойко Борисов докладът на специализираната компания „Аликс Партнърс“ бе внесен в Народното събрание и депутатите вече започнаха да се запознават с него (става дума за близо 600 страници на английски език). Интересно е, че този доклад е готов от месеци, а синдиците на КТБ не са го изпратили на прокуратурата. Това означава ли, че в него няма нищо, което да заслужава вниманието на държавното обвинение?

Докладът всъщност едва ли ще отговори насвръхочакванията за „връщане на откраднатите милиарди на КТБ“

По много причини. Най-важната е закъснялото възлагане. Световният опит показва, че ако близо две години нищо не е правено за уточняване и прибиране на обезпеченията по заемите, слабо вероятно е да се върне нещо в т. нар. маса на несъстоятелност. Сигурно е обаче, че ще има лесни пари за най-различни кръгове и професии, които ще съветват и управляват КТБ АД (в несъстоятелност).

Всеки, който разбира от банкова дейност, запознат е със законите и е следил събитията около КТБ, е наясно, че има други документи преди доклада на „Аликс Партнърс“, които могат да ни помогнат да научим истината. Така че, ако наистина има някакъв нов дух на прозрачност и спазване на правилата, нека да се публикуват няколко документа.

Първият е годишният финансов отчет на банката за 2014 г., подписан от регистрирани одитори. Той ще даде отговор дали сумата от 4 милиарда загуба е достоверна или е резултат от счетоводна грешка.

Трябва да се публикува също наредбата за оценка на активите, чрез която бе изчислена огромната загуба на КТБ. Тази наредба бе одобрена от квесторите и по нея работиха трите одиторски фирми консултанти, които предложиха преоценки на кредити за 4.2 млрд. лева. Загубата на КТБ със сигурност нямаше да е 4 млрд. лева, ако беше приложена наредбата, която се прилага и за останалите банки в България. И вероятно изобщо нямаше да се стигне до несъстоятелност.

Необходимо е също да се огласи докладът на трите одиторски компании за извършеното от тях в изпълнение на консултантските им договори с КТБ. Този доклад ще позволи да разберем защо се е наложило да се прилага нова наредба за оценка на активите по нова методология.

Разбира се, обществото очаква, и с основание, да види списък на юридическите и физическите лица, които към началото на 2014 г. са имали кредитни договори за повече от 10 млн. лв., както и списък на обезпеченията по договорите. Ако има „източване“ и „кражби“, те са в тези данни.

Важно е да видим и доклада на квесторите на КТБ до БНБ за размера на загубата и капиталова адекватност. Той би дал отговор на много от въпросите, които възникват, когато се четат решенията на УС на БНБ в съдбоносните за КТБ юни и юли 2014 г.

От всичко сторено досега от квестори, синдици, бивши и сегашни управляващи, перспективата за събиране на кредитите, за да се удовлетворят поне частично вложителите на КТБ и Фондът за гарантиране на влоговете, не изглежда добра. Но поне могат да се затегнат разходите, които са за сметка на банката. Като начало синдиците трябва да започнат всеки месец да публикуват на официалния сайт на КТБ отчет за извършените разходи. Трябва да се намери подходяща форма за ограничаване на харчовете за ненужни правни консултации и за водене на дела от страна на синдиците на банката. Добре е да осъществят законови промени, за да могат представители на всички групи вложители да контролират действията на синдиците, свързани с масата на несъстоятелността и текущите разходи за тази дейност. Сега фондът, изплатил гарантираните влогове, е в привилегировано положение, а има огромен брой неудовлетворени вложители.

Наложително е също така всички, които участват в управлението на обществени ресурси и най-вече, когато това е свързано с банки, внимателно да осмислят случилото се с КТБ и особеносерията видими грешки в действията на участницитев това събитие.

Ето какви грешки имам предвид.

Ръководителите на КТБ (директори, надзорници) е трябвало още на 13 юни 2014 г. да поискат ликвидна подкрепа, а не да чакат да се изтеглят стотици милиони, за да се затичат с предложение към БНБ за специален надзор. Специалните служби и прокуратурата не подходиха достатъчно професионално към сигнала на „Протестна мрежа“ от февруари 2014 г., а както сега се вижда, и към много други специфични за тях задачи.

Бившият финансов министър Петър Чобанов не успя да предотврати огромни загуби на обществени средства, като пренебрегна възможностите, които му дава Законът за публичните финанси, независимо че КТБ не е поискала навреме ликвидна подкрепа.

Най-различни управленски звена създадоха нереалистични очаквания за връщане на изтекли пари, като се наемат външни фирми, вместо да се настоява квесторите и работещите в банката да се организират бързо за опазване и ефективно използване на залозите по кредитите, отпуснати от КТБ. Разпространяват се неясни и съмнителни виждания при тълкуване на законови норми, търговски сделки и др.

Мажоритарният акционер на КТБ сега се оплаква и коментира пред медии морала и действията на хората, които са стояли най-близко до него. Нима не е знаел, че думата кредит означава доверие!

Експерти и анализатори още от първите дни на „сагата“ обявиха КТБ за пирамида. Тази група изобщо не се интересуваше от разпоредбите на ЗКИ, където „пирамиди“ и „фараони“ няма. Там пише друго – ако има кой да чете, разбира се. Най-важното е, че преди да се стигне до фалит, трябва да се потърсят всякакви други възможности за саниране на проблемната банка. Не случайно ЕС вече има специална директива за своевременно спасяване на банки. Тя включи много форми и начини за предотвратяване на фалити с идеята да не се използват пари на данъкоплатците. Лошият късмет на вложителите в КТБ беше, че нашите народни представители и министри не бяха прочели тази директива, въпреки че тя вече бе приета, когато притеснени вложители се трупаха пред клоновете на КТБ. Сега тази директива е пренесена в нашия закон, който предвижда в БНБ да има специално звено, което да ръководи оздравителни процеси. Чудесно ще е, ако обществената енергия, която сега се хвърля за четене на списъци и спорове кой какви пари е трупал и как, се пренасочи към осмисляне на този закон и на новите функции на БНБ за предотвратяване на банкови фалити.

ЧУЖД ОПИТ

Спасяването на банка е за предпочитане пред фалита и в световната история има много примери за това. Допреди 1913 г. в САЩ няма регулации, няма централна банка. Но се случва нещо, което предизвиква недоверие и масово теглене на пари. Най-мощният тогава банкер (Джей Пи Морган) веднага разбира, че разрастването на паниката би имало тежки последици. Светкавично организира другите банкери, заедно мобилизират средства, успокояват вложителите и системата е спасена. През 1913 г. именно на основата на този опит се създава Федералният резерв – централната банка на САЩ. Познатата ни криза от 2007-2008 г. води до същия проблем за много банки с хиляди клиенти. Правителството на президента Буш през 2009 г. прави програма за спасяване на банки за над 700 млрд. долара – въпреки че поддържа дясна политика, ограничаваща намеса на държавата в стопанските дела. В края на 2009 г. идва Обама с различна концепция по много фундаментални въпроси, но продължава програмата на Буш за банките. По същото време в Германия затрудненията на кризата струпват опашки от спестители пред многобройни банки. Канцлерът Меркел заявява, че ще гарантират не 100 000 евро, а целия размер на влога. Опашките изчезват.

Проф. Христина Вучева