Твърде смешно, за да е истина

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Като Алиса в страната на чудесата

Събитията и дискусииите от отминалата седмица в България доказаха само едно – животът в страната е по-забавен от всяко риалити-шоу и по-абсурден от всяка литературна фантазия, твърди в своя анализ Антоанета Пунчева.

Наистина не може да се гледа сериозно на българските новини. Арестували погрешка „Човека-глас“ в рамките на операция “Недосегаемите”, предават всички медии. Баретите нахлули в дома на певеца Красимир Аврамов и го накарали да легне на земята с белезници и покрита (с негов плакат!) глава. “След като разбрали грешката си, служителите на МВР се извинили на певеца и си тръгнали”. По-късно пострадалият доверява пред медиите, че не се уплашил много, защото помислил, че е “скрита камера”. Горещата новина измести вчерашния хит: “Симпатична учителка с три висши ограби банков клон, за да си върне дълговете”.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Поредна зрелищна акция в борбата срещу организираната престъпност
Страна на чудесата
В пика на деня, след дълго чакане на “Попа” на светофара, който точно 20 минути пускаше коли само в едната посока, видяхме тантурест полицай, катерещ с мъка стъпалата на своята будка, за да даде най-сетне зелена светлина – на градския транспорт и на безименните мъченици, замръзнали на спирката. И, о, чудо, разбиращи усмивки изгряха по лицата на хората и те, натъпкани в допотопната мотриса, изчезнаха нанякъде като усмивката на Мартенския заек от “Алиса в страната на чудесата”. Но за заека – после.
Тъй като обикновената, рутинна работа обижда всекиго в държавата – от най-дребната чиновничка до най-тиражния министър, не може просто да се поддържат някакви галерии, театри и музеи; да гостуват артисти, изложби; да им се оправи паркетът, осветлението или някоя друга дребна, еснафска нужда. Не, това е под нашето равнище. На нас “Лувъра” ни дай и стой, та гледай!
Бай Ганьо прави “Лувър”
“Когато ме попитаха: колко ще струва, аз отговорих: „Колкото 13-та заплата на едно съсловие. Примерно на съдебната система, от която споменът е само шума от казанчето (…) Мен ако питате, хората, които взеха това решение и проявиха разум, аз бих им сложил бюстовете или скулптурите пред музея”. Веднага след това става ясно, че именно нему, на културния министър Рашидов, е хрумнала “тази велика идея”, която срещнала разбиране и в Министерството…На този етап става дума за 25 милиона лева.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Ще се мерим с Лувъра
Само за сведение на министъра – идеята за музей на модерното изкуство има свои застъпници много преди той да седне в креслото. Още когато се обсъждаше дали да бъде сринат или използван за нещо красиво потискащия Мавзолей. Но тогава сегашните герои с друго са били заети. Тревожeн e фактът, че днес, в разгара на кризата, тъкмо тази антикризисна мярка измислиха! Български „Лувър“!
Излишно е да се коментира откровената безвкусица на умишлено налаганото в пресата помпозно прозвище. Ето и финансовата обосновка, която министърът предлага: “40 млн. души посещават Флоренция и оставят по 100 евро за билетчета”. Просто тройно правило! И така София ще стане Флоренция, както България – Швейцария на Балканите.
А не беше отдавна…
“Ние инвестираме в индустрия с тези пари, които влагаме сега, те ще се върнат и мултиплицират”, добавя министър Рашидов,
„Културният министър символично сам даде старт на ремонта на сградата. И за премиера имаше подготвена количка, но той отказа да участва в този ритуал”, допълва картината БНТ. Въпреки добрия пиар, на този “инвеститор”, много-много не му вярват. “На трона на Вазов седна Начо Папазов. Сега ми изглежда още по-страшно”, гласи един нерадостен постинг в нтернет под наслов “Не беше толкова отдавна”.
А всъщност, исках да разкажа за премиерата в България на илюстрираната от Ясен Гюзелев “Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол, проект на издателството за детска литература „Тодор Нейков“. Истинско културно събитие. “Опитвах се да намеря визуалния превод на тази магическа игра с пространство, време и думи”, каза лаконично илюстраторът.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Кой ли слуша още Червената кралица?
Но неговата фантастична работа някак не се връзва с културния контекст, описан тук. Затова, и аз ще бъда кратка. А на който се чувства като Алиса, попаднала в абсурден свят, ще припомня само една сцена от книгата:
“- Дръж си езика! – каза Царицата почервеняла.
– Няма! – отвърна Алиса.
– Отсечете й главата! – извика Царицата с всичка сила.
Никой не се помръдна.
– Кой ви обръща внимание? – каза Алиса. (Тя вече бе стигнала своята обикновена големина.) – Вие сте само карти за игра.”

Антоанета Пунчева, Дойче веле