„Теленор“ търси банка

От около 7.37 млрд. души, живеещи на планетата, 2 млрд. не използват банкови услуги. Всеки пети възрастен от тези 2 милиарда твърди, че причината да стои „встрани“ от банките са техните такси и изобщо – разходи за обслужване. Пак всеки пети сочи като бариера разстоянието. В същото време около 80% от въпросните 2 милиарда души имат мобилен телефон или член от домакинството им ползва такъв.

Данните са от сайта на Telenor, където през май е публикувана статия по темата за мобилното банкиране. А източникът – служител от групата на Световната банка, цитиращ проучвания на институцията по темата за т.нар. мобилни пари. Ясното послание на материала е, че за банковото „включване“ на тази огромна маса от хора мобилните оператори могат да изиграят ключова роля, давайки възможност на потребителите бързо и лесно да правят разплащания през клетъчния си телефон.

Накратко – клиентска база от 2 милиарда души е твърде голям потенциал за телекомите, за да не опитат да го завоюват. Щом мрежите им са достатъчно технологични, за да пренасят глас, данни и видео, защо да не пренасят и пари?

Първи в България в тази посока ще се опита да заработи именно „Теленор“. Според източници на „Капитал“ мобилният оператор има намерение да придобие банка или друг тип финансова институция, позволяваща му да предложи мобилни разплащания.

Мечка или малко мече

От пресслужбата на „Теленор България“ отговориха на въпросите на „Капитал“ по темата, че принципно не коментират слухове – същият отговор, какъвто от централата в Осло даваха, преди телекомът да купи „Глобул“ например, а от София – когато той подаде оферта за „Близу“.

Според източниците на вестника, операторът има намерение да придобие финансова институция, не задължително банка, и ако е такава – тя ще е малка. Проектът обаче е в съвсем първоначална фаза, избран обект на евентуалната сделка няма, да не говорим за оценки или заявление до БНБ.
За желанието на „Теленор“ да навлезе в мобилните разплащания в страната потвърдиха трима независими един от друг източници на „Капитал“ от телекомуникационния, финансовия и консултантския сектор.

„Теленор“ няма да привлича депозити или да раздава истински кредити, така че не му е нужна голяма банка. В случая става въпрос той да получи по по-бърз и лек начин лиценз за финансово обслужване на клиенти“, разказа мениджър от телеком индустрията.

Според източник от консултантските среди операторът „обмисля да развие допълнителна дейност в България, придобивайки или създавайки собствена структура за директен достъп до клиенти, на които да предлага услуги по разплащания, включително микрофинансиране“. По неговите думи „Теленор“ дори са дали мандат за проучване кой е най-подходящият метод за разработване на такъв бизнес, но работата по проекта е в начален етап.

Телекомът не е посочвал конкретни банки или фирми, към които има интерес. „Разговорите досега са по-скоро в посока да се купи или създаде небанкова финансова компания, тъй като регулациите за банка са твърде тежки, а „Теленор“ търси по-скоро вид микрофинансиране или стоково кредитиране, за което режимът е доста по-облекчен“, казва източникът.

Според експерт от банковия регулатор, място за синергия между телекомуникационен бизнес и банковите услуги има именно в сферата на мобилното и виртуалното банкиране. „Тази синергия обаче би могла да се постигне и без да се целят толкова високо – в придобиването на банка, а чрез специализирано дружество за платежни услуги“, казва той.

Представители на банковите среди казаха, че сред обсъжданите варианти е покупка на „Виктория“. Съживената след разпада на империята на Цветан Василев банка обаче се оказва недотам подходящ обект най-вече заради големите си задължения към едноличния си собственик на капитала й КТБ. С една дума – сметката би излязла доста солена на „Теленор“, дори да постигне споразумение за дисконт, предвид скромната норма на печалба от типа услуги, които преследват. Не че възвращаемост с години от сравнително малка сделка в България би била проблем за десетия телеком в света с приходи от над 11.5 млрд. евро годишно.

Логиката по света…

„Мобилните оператори, които искат да се включат в процеса (на по-голямо проникване на банкирането – бел. ред.), трябва да разглеждат мобилните финансови услуги като реален бизнес, а не само като средство да намалят изтичането на клиенти към конкуренцията и да увеличат приходите си от абонати. Telenor се отличава със своето ранно включване в този бизнес“, казва експертът от Световната банка, цитиран на сайта на оператора. „Telenor вярва, че мобилните финансови услуги са новата нормалност“, пише също на страницата на компанията в интернет.

Че интересът на Telenor към финансовите услуги през мобилна мрежа не е чисто академичен, е видно от доста инвестиции на телекома в тази посока. През 2008 г. той купи 51% дял в Tameer Microfinance Bank – най-голямата институция за микрофинансиране в Пакистан (по данни от сайта на оператора банковото „проникване“ там е 12%, а това на мобилни телеком услуги – над 60%). Там дори операторът е първият, който предложи и мобилни спестявания.

През март 2013 г. Telenor придоби и най-големия в Норвегия доставчик на мобилни купони и карти за лоялност Liquid Barcodes – система, която позволява пазаруване с отстъпки във вериги магазини за ежедневни и специализирани покупки. През април 2013 г. телекомът, заедно със Societe Generale, си купи банка в Сърбия – дотогава местно звено на KBC, като уговорката беше Telenor да ползва само лиценза, а партньорът му да вземе клоновата мрежа и персонала. По последни данни към септември тази година сръбската Telenor Bankа има 90 хил. клиента.

Операторът често е цитиран като претендент за лидерство при мобилните разплащания в Азия. В Индия например през август тази година Telenor заедно с един от най-богатите местни магнати Дилип Шантилал Шангхви (натрупал състоянието си от лекарства) взе един от 11-те лиценза за т.нар. банки за разплащания, които ще могат да събират спестявания и да обслужват плащания, но не и да дават кредити.

…и у нас

Финансовите услуги, които би могъл да предложи операторът, са множество: от презареждане на предплатени ваучери на кредит, през карти за пазаруване във вериги магазини, мобилни безконтактни плащания и обслужване на битови сметки до микрокредити, съвсем грубо казано – можете спокойно да си представите, че сим-ът е банкова карта.

Telenor вече има и достатъчно широка мрежа от обекти в страната. А новият тип пакет „мобилни разговори, мобилен интернет и банкиране“ ще извади българското звено на телекома от неизгодната ситуация, в която се намира в момента – една стъпка зад двата си големи конкурента, привличащи абонати с комбинирани оферти с телевизия и фиксиран интернет.

След като не успя да купи „Близу“, „Теленор“ изгуби шанса бързо да се включи в надпреварата за доставка на телевизия и интернет. Финансовите услуги бързо могат да променят това, а и операторът разполага с необходимата инфраструктура от четвърто поколение. Въпросът е само доколко новите възможности ще се приемат от потребителите.