Топ банкери: Биткойнът е балон като лалето

Централните банкери смятат, че успехът на биткойна и другите криптовалути е просто балон. Това обаче не им дава покой, тъй като тези частни валути застрашават контрола върху банковата система и паричното предлагане, което може да подкопае паричната политика, използвана за управление на инфлацията.

След като биткойнът мина прага от 8000 долара за първи път тази седмица и поскъпна с 50 % за осем дни, те се притесняват, че ще бъдат обвинени, ако пазарът се срине. (На 28 ноември сутринта курсът на биткойна достигна 9855 долара, според данни на Блумбърг – бел. ред.). По тези причини няколко централни банки настояват за регулации, с които да се въведе контрол. Други дори проучват възможността за пускане на собствена дигитална валута и тестват разплащателни платформи.
„Проблемът с биткойна е, че той лесно може да се срине и централните банки може да бъдат обвинени, че не са направили нищо,“ каза пред Ройтерс Евард Новотни, управител на централната банка на Австрия и член на управителния съвет на Европейската централна банка.
Опитваме да разберем дали банковата активност, отнасяща се до търговията с криптовалута, трябва да бъде по-добре регулирана, допълни той.
Световният пазар за криптовалута е на стойност 245 милиарда долара, което е малко в сравнение с трилионите долари в счетоводните баланси на японската централна банка, Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и Европейската централна банка (EЦБ). Тези институции пускат в обращение йени, долари и евро, като създават пари в брой или като кредитират изгодно банки, какъвто е случаят с програмите им за изкупуване на облигации. Криптовалутите обаче не са централизирани. Те не минават през регулирани банки и традиционни разплащателни системи. Вместо това те често използват т.нар. блокчейн – онлайн счетоводен регистър на трансакциите, който се поддържа от мрежа анонимни компютри в интернет. Това засили притесненията във връзка с уязвимостта им от хакерски нападения, каквито имаше доста през последните месеци, а освен това и във връзка с използването на криптовалутата за финансови престъпления.
Притежателите на дигитална валута имат и претенции към частна, а не държавна организация, която може да фалира или да спре да функционира. По тези причини, както и заради това, че не са приети много масово от търговските вериги, централните банки определиха криптовалутите като рискови активи, които нямат влияние върху реалната икономика.
„Биткойнът е вид лале“, каза през септември вицепрезидентът на ЕЦБ Витор Констансиу, сравнявайки го с търговския балон в Холандия през 17-и век. „Той е спекулативен инструмент“, допълни Констансиу.

Малка инфоретроспекция!

Изразът tulipomania (от англ. tulip-лале и mania-мания) е станал нарицателно за т.н. финансови балони, като терминът произлиза още от ренесансова Холандия. Лалето, пренесено в Европа през 16 век от Турция, е предизвикало огромен интерес най-вече в Обединените провинции (сега Холандия), особено сред по-горните класи в обществото. Интерес, довел до достигането на нечувани равнища на цените тогава. Най-ефектните и търсени цветя имали ярки цветове и шарки, като пламък на венчелистчетата, които са били резултат от инфекция със специфичен вирус за лалетата. Разцветките били изключително разнообразни, което допринесло и за голямата рядкост на някои видове. За кратко време лалетата станали луксозна стока и символ на статус в обществото.

Цените започнали да нарастват с толкова бързи темпове и до такива равнища, че хората продавали земи, животни, скъпоценности, дори и къщите си, за да купуват луковиците на скъпоценното растение. През 1623 г. една луковица на известен сорт от растението можела да се изтъргува за 1000 флорина, докато средният годишен доход е бил 150. Продажбата на 40 луковици е отчетена през 1635 г. на цена от 100 000 флорина, а за сравнение, около един тон масло е струвал 100 флорина. Лалетата, или по-скоро луковиците им, са били търгувани на повечето стокови борси в холандските градове. Продавали са се луковици, които току-що са били посети, а дори някои, които щели да бъдат засадени в бъдеще (на практика фючърсен контракт). Въпреки че със закон още от 1610 г. държавата е определила тези контракти като незаконни и отхвърля прилагането им, това не успява да ограничи активността. Цените не са били реално изражение на стойността на растението, а резултат от масовата еуфория.

В началото на 1637 г. някои търговци започнали да подозират, че търсенето на толкова надути цени не може да продължава до безкрай. Както се случва винаги, по-благоразумните решили да продадат и приберат печалбите си. Последвал ефектът на доминото, пращащ цените все по-надолу, когато всички се опитвали да продадат, а купувачите ставали все по-малко. Балонът се спукал и на пазара настъпила масова паника. Много от търговците останали държатели на контракти за покупка на лалета на цени, десетки пъти над пазарните, а други се оказали притежатели на луковици, които стрували частица от състоянието, което са били платили за тях. В крайна сметка властите се опитали да се намесят, като обявили за невалидни всички контракти, сключени преди ноември 1636 г. Последващите тази дата се приело да бъдат платени на 10% от предварително уговорената цена. Въпреки това цените продължили да падат. В Амстердам съдиите отказали да уважат контрактите, приемайки ги като хазартна дейност. Съдът не приема хазартните дългове като валидни пред закона и съответно не били налагани принудителни плащания по тях. В резултат на т.н. „Tulip Craze“ много хора остават разорени, притежавайки растения, които вече не стрували нищо. Търговията в Холандия като цяло също понася сериозен удар и възстановяването й е отнело дълъг период от време.

 

Ели ЯНЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *