Три банки дават заеми срещу земя

Залагането на ниви все още се смята за риск

След влизането на България в ЕС най-много пари от европейските фондове ще се налеят в селското стопанство. За да получи помощите от Брюксел, всеки фермер трябва да има разплащателна сметка. Затова и банките се надпреварват да предлагат различни бонуси, за да спечелят повече земеделци за свои клиенти. Трезорите обаче са длъжници на отрасъла заради минималното финансиране, което самите те им осигуряват. Учудващо е, че земеделската земя все още не се приема напълно като обезпечение за кредит, въпреки че цената й се вдига, а инвестиционните фондове търгуват успешно с нея.Отпускането на заеми за купуване на земеделска земя все още се смята за доста рискова дейност от страна на банките. Като залог срещу кредит пък нивите изобщо не са популярни. Те се приемат за обезпечение само когато са предмет на сделката, и то не за всички трезори. Финансовите институции искат и нещо по-ликвидно, например недвижими имоти или ценни книжа. Само три банки в България дават кредити за закупуване на селскостопански терени. Това са Насърчителна, ТБ „Алианц“ и ПроКредит банк. И трите позволяват като обезпечение да бъдат заложени купените терени. Единствената държавна банка у нас – Насърчителна, е с една от най-разнообразните палитри от оферти в областта на земеделието. Възможността да придобиват ниви се дава на фирми, регистрирани като земеделски производители и с поне тригодишен опит в тази дейност. Задължително условие е земите, за които се дава кредитът, да бъдат заложени в банката, но това не е достатъчно. За покриване на заема, който не може да е по-малко от 20 хил. лв., се залага и стандартното по закона обезпечение.

В ТБ „Алианц“ пък изискванията са кредитоискателят да обработва поне 500 дка земя, като минимум 50 от тях са негова собственост. Банката предлага суми до 400 хил. лв. за срок от 20 години, за разлика от повечето трезори, които третират земеделските заеми като краткосрочни. „Алианц“ държи да спре евентуални спекулации – оценката на купуваната земя не може да бъде по-висока от 300 лева за декар. Лихвата е между 8,75 и 10,25 на сто плюс надбавка от страна на банката. За залог се приемат купените или притежавани отпреди ниви. Трезорът не иска и бизнес план, за да отпусне заема.

Земята и/или други имоти иска за обезпечение за селскостопански заем и ПроКредит банк. До 20 хил. лева обаче трезорът раздава без гаранция. Над тази сума се допускат като залог движимо имущество – техника, машини и селскостопански животни. Заемите се дават и с поръчители. Инвестиционните кредити може да достигнат 250 хил. лв., а срокът за изплащане – до 10 г. Трите трезора дават кредити и за закупуване на техника, торове, семена, както и за оборотни средства за селскостопанска дейност при доста облекчени условия.

За различните земеделски дейности раздават заеми и почти всички български трезори. Те обаче все още не финансират покупките на земя и не дават кредити, за които обезпечение да е собствеността върху ниви. Повечето от тях работят активно с програмите на държавния фонд „Земеделие“, както и по програма

САПАРД. Навсякъде като задължително условие се посочва земеделските производители да са регистрирани (лицензирани) от областните дирекции на земеделското министерство. Друго условие е производители и търговци да имат сключено споразумение по някоя от програмите на държавния фонд. Някои пък (като ОББ например) държат кредитите да са само в български левове. „Райфайзен“ обаче допуска искания само в евро.

Валерия Стойкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *