Три лъча гурбетчии у нас
Три лъча гурбетчии тръгнаха из страната и дори в чужбина заради кризата. Свиващият се пазар на труда всеки ден принуждава десетки българи да оставят родните си домове и да търсят препитание на друго място.
Най-сериозно е положението в малките населени места, където работа почти няма. Точно оттам тръгва и първият лъч гурбетчии, които със семействата си масово се преселват в големите градове, пише „Стандарт“.
Продадохме си къщата, нивата и колата даже, и то за без пари. Едва събрахме 10 000 лева и с тях сега живеем под наем и се храним в София. От цялата фамилия само мъжът ми си намери работа като строител в софийското метро, разказа 47-годишната габровка Иванка Стоилова.
Още от зимата габровци хукнаха да търсят препитание в София. Автобусите са препълнени в началото и края на всеки месец, разказаха превозвачи. По последни данни средната заплата в региона е 471 лева. Строители от Габрово, които работят от зимата в столицата, обаче си докарват по 1500 лева на месец. И наема и храната, като си платим, в София пак повече пари ни остават, разказват строители.
Към столицата масово са се устремили и младите пазарджиклии. Компютърните специалисти, които са завършили висшето си образование в София и след това са се върнали по родните си места, отново тръгват към столицата заради липсата на работа.
По-възрастните пък вече са се насочили към обекти в бургаските курорти Св. Влас и Слънчев бряг. Първоначално майсторите избрали по-къси дестинации като Велинград. От тамошното сдружение на хотелиерите и ресторантьорите обаче вече се оплакаха, че усещат първите признаци на кризата и че клиенти връщат заявки. Няма работа и в близкия Пловдив, откъдето наскоро бяха съкратени няколко програмисти от Пазарджик.
Заради високите все още наеми на квартири пък шуменци започнаха да работят по американски модел. Стотици хора от града под Илчов баир не изоставят родните си къщи, но ходят на работа на 100 км разстояние. Толкова пътува всеки ден с влак или маршрутка 34-годишната медицинска сестра Силвия Петрова. Тя живее в Шумен, но от няколко месеца работи в Университетската клиника във Варна. Точно като американци сме. Мятаме се сутрин на колите и след 40 минути по магистралата сме зад компютрите, обясняват и 28-годишните Николай и Младен, които работят в софтуерна компания във Варна. „Прихождането“ от единия град в другия е често срещана практика при учители, инженери и дори адвокати.
Докато шуменци пълнят работните места в морската ни столица, варненци масово тръгнаха към Гърция. Добре обучени келнери, шефове на ресторанти и хотели са най-търсените български работници в южната ни съседка през лятото. Дават ми два пъти повече пари за същата работа в Халкидики, обясни 27-годишната аниматорка Деси Иванова. Тя си докарва на месец по 2000 евро, а на морето у нас най-голямата й заплата е стигала 2 бона.
Освен тях към Гърция вече тръгна и керванът от Смолян. Повечето гурбетчии, работещи в строителството и селското стопанство, които в края на зимата напълниха родните си места, отново поеха на път. С началото на аграрния сезон цели фамилии поеха за работа по нивите в южната ни съседка. Колкото и да е трудно, парите, които ни плащат, са три пъти повече в сравнение със заплатите в България. Затова нямаме избор, трябва да си отгледаме децата, обясняват берачи и зидари.