Три провала и много лъжи

„Установят ли се нарушения и в КФН, мисля, че никой не би пожалил никого след това, което се случи в КТБ. Повече държавата няма ресурс да плаща, нито хората имат търпение. Компромис с никого не би трябвало да се прави… Ще си довършим работата докрай, за да гарантираме на хората, че всичко там е наред, където е наред, а където не е, ще се вземат мерки.“

Бойко Борисов

Изявлението на премиера е от миналия петък, ден след изслушването на ръководството на Комисията за финансов надзор (КФН) пред парламентарната комисия по бюджет и финанси. Въпросът беше качествен ли е надзорът на частните пенсионни фондове и има ли нарушения в управлението на активите им. Решението, което предстои да бъде взето, е да се предприемат ли персонални (и структурни) промени в ръководството на КФН с цел да се избегне в областта на пенсионните фондове същото, което другият финансов регулатор БНБ допусна с КТБ. За оставката на председателя на КФН Стоян Мавродиев официална позиция зае Реформаторският блок, част от управляващата коалиция. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде срок от две седмици – ако приемем заявката му буквално, срокът изтича другия петък, 13-и.

И въпреки че Стоян Мавродиев определи работата на комисията си като „пунктуално перфектна“ във всяко едно отношение, а сам даде срок от две години да се провери сигналът на четири пенсионни фонда, че има нарушения в други, провалът на институцията няма нужда тепърва да се констатира. Подробности са, че законовият срок на КФН да отговори на сигнала вече е изтекъл, а въпросните две години са отвъд мандата на Мавродиев. Не само заради това провалът на КФН вече е факт – ще го докажем в тази статия. Единствената причина този провал да не е крещящо видим, е, че за разлика от КТБ, където вложителите поискаха парите си веднага и се установи, че ги няма, в частните пенсионни фондове те влизат по-неусетно (не ги внасяш, а се удържат от заплатата) и седят по задължение, докато дойде време за пенсия.

Фондовете са във фаза на натрупване, изплащат малко пенсии (предимно наследствени) и вноските всеки месец надвишават чувствително изходящите им потоци. В системата от 9 частни фонда има натрупани активи за над 8 млрд. лв. и постоянният приток вноски на осигурени лица е около 900 млн. лв. годишно (вижте приложените таблици за пенсионните дружества и техните инвестиции). След 2020 г. обаче все повече техни клиенти ще се пенсионират и входящите суми ще започнат да се балансират с изходящите. Тогава хартиената доходност, около която се фокусира дебатът през последните седмици, няма да има такова значение. Ще бъде важно имат ли пенсионните фондове реален паричен поток – от дивиденти по акции, от лихви по облигации или от продажба на финансови инструменти. Тогава ще стане ясно, че към днешна дата важният въпрос е бил кои фондове колко качествени инвестиции са правили.

Окопната стратегия на Мавродиевото КФН торпилира тази съществена част от дебата. По време на изслушването в бюджетната комисия ръководството на КФН, представено в пълния му блясък, не направи подобна оценка, не говориха с имена на дружества, вместо това бълваха статистика за извършвани проверки и наложени санкции. Неслучайно. Тук се състои техният

Провал №1 – не забелязват свързани лица

КФН не прави спрямо пенсионните фондове точно това, което БНБ не направи спрямо КТБ и други банки. И двете институции остават слепи за факта, че част от парите на осигурените и вложителите отиват за инвестиции в проекти на собствениците на финансовите институции. Това са т.нар. инвестиции в свързани лица. БНБ и КФН се оправдават, че нямат законови инструменти да ги забележат и затова ги надзирават формално. Но както се видя от случая КТБ, това формално не изплаща депозити и пенсии, като опре до кеш. А рисковите, неоправдани и незабелязани от регулаторите инвестиции накрая ги покриват всички данъкоплатци.

Притесненията са повече от основателни. Всигнала, който четири от деветте пенсионни дружества са подали, се обяснява как отчитаната доходност от портфейлите е на книга, защото част от инвестициите са в компании на борсата – свързани със собствениците на някои от фондовете, чиито цени на акциите в края на всеки отчетен период буквално се манипулират (даваме конкретни примери в следващия текст).

Някои от дружествата, в които се инвестира, даже са специално създадени и качени на борсата с цел пенсионни фондове да вложат пари в тях. С книжата им практически няма търговия, няма акционери извън свързаната група и пазарната цена на акциите може с няколко фиктивни сделки да се докара до желаното ниво. Въпреки че говорим за публични дружества, за дейността им се знае малко. Ако се вгледаме в отчетите им, дейност всъщност липсва или е невзрачна на фона на пазарните им оценки. Някои са хронично на загуба и няма ясна перспектива как инвестицията в тях ще се изплати.

Както с КТБ, говорим за публична тайна, премълчавана с години. Съществен дял от новопостъпващите осигурителни вноски в част от пенсионните фондове се насочват към близки до собствениците й компании. Това не са задължително лоши инвестиции, но цялата конструкция съдържа конфликт на интереси и рискове за осигурените. Точно затова по закон е забранена. Например в Кодекса за социално осигуряване е категорично забранено пенсионните фондове да инвестират в дружества на свързани с управляващите ги лица. Не може над 5% от активите на фонда да отиват у един емитент и над 10% да отиват у група свързани фирми и лица. Е, обратното се случва и въпреки че КФН има ангажимент и правомощия да надзирава цялата тази екосистема от пенсионни фондове и борсови дружества, да оценява инвестициите им, да предписва промени в поведението им, тя не го е направила. И не забелязва.

Ако надзорът си беше на мястото

По изчисления на „Капитал“, които при автентично старание г-н Мавродиев също можеше да направи, вложенията в инструменти на свързани лица (акции, облигации, взаимни фондове) на четири от деветте пенсионни дружества са близо половин милиард (от общо 8 млрд. активи в системата). При някои фондове те надхвърлят половината от активите. Вижте в таблиците как изглежда структурата на инвестициите на двете пенсионни дружества, контролирани от „Химимпорт“ – „Съгласие“ и „ЦКБ-Сила“ – твърде много компании от същата група. Също на фонд „Бъдеще“ – концентрация на инвестиции в групата на „Еврохолд“. „Топлина“ на Христо Ковачки, което в последните години купува качваните на борсата емисии облигации на различни топлофикации и ТЕЦ-ове под негов контрол. И да, една икономически обвързана група като тази около „Химимпорт“ по закон не може да има повече от един пенсионен фонд, но изключението от правилото го вижда цяла България без Стоян Мавродиев. И да, Христо Ковачки контролира парламентарна група в сегашното Народно събрание (групата на неслучилия се политик Николай Бареков) и понякога удобно подпира с гласовете си мнозинството. Като в случая с набързо лансираната от финансовия министър преди Коледа промяна в пенсионния модел, чийто страничен ефект в някой от всичките й варианти можеше да бъде национализация на загубите в проблемните пенсионни фондове. Случайност? Едва ли.

Горния анализ правим на база данните от 2013 и частично предоставените на депутатите от бюджетната комисияданни за 2014 г.за инвестициите в акции на универсалните фондове. Но между двете години няма голяма динамика.

„Капитал“ и други медии са описвали нееднократно тези тревожни данни, без да последва реакция от страна на КФН. Оправданията им с несъвършеното законодателство звучат плоско – дори и да има трудности при доказването на свързаност, КФН е длъжна да е идентифицирала проблема, да го е анализирала, да може да говори открито за него. И на база на всичко това да настоява за законови поправки.

Но КФН е част от проблема

С поведението си комисията го доказа и пред бюджетната комисия. Например реакцията по сигнала на четирите пенсионни фонда. В разигран синхрон депутатът от ДПС Йордан Цонев призовава подателите на сигнала да бъдат разследват за картел, а КФН размива проблема с уверения, че проверката за манипулираната доходност ще обхване и тях.

„Тези четири дружества, подали това писмо, от 2010 до 2014 г. са също санкционирани по отношение на сделки със свързани лица. Две от тях са санкционирани с 5 наказателни постановления. Аз не бих могъл да направя извода, че има добри и лоши фондове“, казва Мавродиев и добавя, че не може да се прави разграничение между пенсионните фондове с български собственици и тези с чуждестранни акционери (каквито са подалите сигнала) по отношение на склонността им към нарушаване на правилата за инвестиране в свързани компании. Синдромът е същият като от лятото на миналата година, когато покрай фалита на КТБ и кризата в Първа инвестиционна банка на спешни заседания из офисите на властта едва не се стигна до катастрофичния сценарий за обявяване на всеобща „банкова ваканция“. Депутатът Цонев тогава също е бил „за“ – зад превръщането на проблема във всеобщ удобно се прикриват залитанията на единици.

Ако се върнем на обещанието дейността на КФН да бъде анализирана в рамките на две седмици, ето още два аргумента, които може да са от полза за мисловния процес.

Провал №2 – КФН не разкри реалните собственици в пенсионния сектор

Това беше заявка, дадена още със законовите поправки, внесени от самия Стоян Мавродиев още като депутат от ГЕРБ – със същите поправки през 2010 г. беше прекратен предсрочно мандатът на предшественика му Петър Чобанов и той зае поста. Ако не са установени реалните собственици, няма как да бъдат открити свързаните с тях фирми – логично. Всичко, до което КФН стигна през септември 2010, беше една таблица, кръстена „информация, предоставена от поднадзорните лица“ – оттогава не е обновявана. Точно в нея не се вижда публичната тайна, че собствеността на „Съгласие“ и „ЦКБ-Сила“ е в едни ръце на групата около „Химимпорт“ – забранено по закон. Междувременно в други пeнсионни дружества има съвсем реални акционерни промени, останали неотразени във въпросната таблица, като например изкупуването на „Бъдеще“ – първоначално от група компании, близки до „Еврохолд“, а скоро след това от офшорна компания, зад чиято собственост се заявява адв. Тодор Табаков. Фондовете на дружеството продължават да инвестират голяма част от активите си в свързани с „Еврохолд“ компании.

Провал №3 – КФН не осъществи контрол и при инвестиционния надзор

КФН допусна листване на акции и облигации на дружества с неясно оценени активи и с влошено финансово състояние. По закон с малки изключения пенсионните фондове могат да инвестират само в публично търгувани емисии акции и облигации. Стойността на понятието публично дружество обаче доста се обезцени в България и за това вина има и другата ръка на КФН – надзорът над инвестиционната дейност. Основната идея при създаването на единна комисия беше именно да се интегрира надзорът над небанковия финансов сектор и трите основни направления в него да си съдействат. Това обаче явно не се случва. Според Закона за КФН за целите на осъществявания надзор ресорният заместник-председател може да назначи външни одитори и независими оценители и така може да се ограничи създаването на балони още при качването им на борсата или постфактум. На практика почти не го прави.

Но балони има, видно от този текст. И решението, което политическата власт предстои да вземе, е кога да посегне с карфицата към тях – сега, променяйки статуквото в КФН и давайки шанс за нормализация на пенсионния сектор, или през безопасната за политическия хоризонт 2020 г. Тогава балоните ще са се надули като КТБ-та.