„Труд“: От чалга кючекчия до чалга журналист

На сайта си „Труд“ е качил и видео с танцуващия под звучите на чалга ритми журналист.  Като стане дума за Бареков, всеки се пази да не се оцапа – но пък от много мълчание сме я докарали дотук, коментира пред „Труд“ Иво Инджев. В моя дълъг професионален живот не помня толкова явен случай на угодничество на властта, отбелязва той.
Като безотговорно поведение и проява на лош професионален вкус определя действията на Бареков Светла Петрова. Независимо от тежката корпоративна борба, която се води в момента, журналистите свързани с воюващите страни, би следвало да пазят достойнството на професията, отбелязва тя.
Заглавието по темата на „24 часа“ е  „Корпоративен фашизъм“. Съюзът на издателите в България осъжда остро демонстрацията на грубо незачитане на свободата на словото. Съюзът на издателите в България припомня, че основният закон на републиката постановява, че „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“ и че това право „не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго“.
Вярваме, че доверието на читателите се печели с качествена и достоверна журналистика, а не със заклеймяване на конкурентите. Късането и заплахата да не се разпространяват вестници не е израз на сила, а на безсилие, заявяват от организацията.
От седмици Бареков участва в медийната война, която вестниците „Монитор“ и „Телеграф“ и телевизията водят срещу изданията „Труд“ и „24 часа“ на   „Вестникарска група България“. Водещият скъса вестника по време на разговор със зам.- председателя на комисията по здравеопазване, народната представителка от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова и председателя на Български лекарски съюз Цветан Райчинов.
Бареков и гостите му обсъждаха цените на лекарствата – тема която поддържат изданията на Ирена Кръстева и сина й Дилян Пеевски  и ТВ7 и за да атакуват Огнян Донев, шефа на „Софарма“, един от собствениците на вестникарската група.
Под заглавие „Реститути се юрнаха да декларират наеми“ „Монитор“  съобщава, че 50 млн. лева доходи от наем са декларирали хазяи до 10 февруари тази година. В сравнение с обявеното от наемодателите към същата дата на миналата година се отчита 15% ръст, научи от източници в приходната агенция.
Данъчната кампания обаче продължава до 2 май и се очаква дотогава общата сума да набъбне до около 150-160 млн. лв. Ако прогнозите се изпълнят, това означава, че в сравнение с декларираните през 2011 г. доходи от наеми.
Държавата съвсем притисна фирмите си заради проблемите в бюджета, пише „Сега“. Финансовият министър Симеон Дянков поиска цялата неразпределена печалба за години назад.
Всички фирми с държавно участие тази година ще бъдат длъжни да върнат в бюджета натрупани в предходни години печалби, които са останали неразпределени. Така компаниите ще могат да оперират само с 10-20% от текущата печалба, защото са длъжни да връщат в бюджета 80% от нея под формата на дивидент.
Много екшън и съмнителни финали, коментира „Капитал“ серията уволнения през седмицата. Зад всяка от кадровите промени има различни причини, някои основателни, други не чак толкова.  Всички те обаче са показателни за стила на управление на ГЕРБ – бягство от реалните проблеми (въпросът с бонусите на висшите чиновници), вярата, че всичко е наред и просто по случайност неподходящи хора са се озовали на висши държавни постове (поредният бюрократ без диплома, този път и с възобновено дело) и че конфликтите в страната се решават не принципно, а с мимикрия и опит за задоволяване на двете страни (скандалите около лекарствата), пише изданието.
Честата смяна на хора по горните етажи на властта, от една страна, е положителна, защото създава усещането у тях, че могат да си отидат и за най-малкото провинение, или съмнение. В същото време обаче е важно уволненията да са справедливи и да решават проблеми. Това означава правилата да стават по-ясни за всички. За да се случи това обаче, правителството и всичките му подразделения трябва да имат ясна политика във всеки сектор.
Човешката глупост винаги води до трагедии, коментира „Сега“. Големите беди не зависят нито от историческото време, нито от географията. Не са проблем на капитализма или социализма. Те говорят за всеобщо несъобразяване с природата и липса на човешка отговорност. Трагедията в с. Бисер е продължение на низ от нещастия, случили се поради човешка грешка или безстопанственост.
Борисов запушва пробивите в държавата като опълченец“ – сравнението е на социалния антрополог Харалан Александров. В интервю за „24 часа“ той посочва, че целият морален авторитет е отчужден от държавните институции и е съсредоточен във фигурата на вожда.
Всеки може да си прави каквото му е угодно, неограничаван от морални съображения, докато не попадне под бдителния поглед на строгия баща и не открие с изненада, че е сгазил лука. Тази морална инфантилност на овластени служители издава страховит регрес в общността и изправя политическото лидерство пред невъзможната задача да носи цялата отговорност за разпадащата се държава. Бойко Борисов самоотвержено се е нагърбил с тази непосилна отговорност и вече видимо изнемогва. Наложително е моралната „агенция“ да бъде върната в институциите.
Битката за лихвите – битка за коректност, коментира „Труд“. Данните на БНБ ясно показват, че по време на трите кризисни години – от 2009 до 2011 г., приходите от лихви на банките са постоянни – 5 млрд. лева годишно. На фона на драстично нарасналия обем на лошите кредити това означава само едно – че цената на провалените заеми до голяма степен е прехвърлена върху онези кредитополучатели, които редовно, всеки месец си плащат вноската.
Никой банкер не отрича, че част от загубите от кредитите на неизрядните платци се калкулират в лихвите на останалите. Затова и лихвите не падат. Така и няма отговор на въпроса защо коректният платец трябва да носи кръста на банката, затова че тя не си е свършила работата и не е оценила коректно риска, който поема с един или друг бизнес проект. Едно от малкото смислени неща, които може да направи държавата, е да отпуши конкуренцията за лихвите. В момента такава почти няма заради солените такси за смяна на банка при вече изтеглен ипотечен заем.
Скъпите горива удрят фирмите, отбелязва „Стандарт“.  Поскъпването на горивата ще бъде за сметка на фирмите. Крайните цени на повечето стоки едва ли ще се повишат, след като дизелът удари 2,70 лв., заради силната конкуренция. Превозите на товари няма да поскъпнат, заяви Красимир Лалов, заместник-председател на Националното сдружение на българските превозвачи и на Конфедерацията на сдруженията в автомобилния транспорт.
Дизелът формира 60% от разходите на автофирмите, но превозите няма да поскъпнат заради жестоката конкуренция, обясни Лалов. Цените за превоз на товари не са вдигани близо две години.Ако дизелът продължава да поскъпва, няма начин да не вдигнем цените на билетите, заяви Галя Топалова, шеф на автобусните компании „Груп“ и „Етап Адрес“. Поскъпването ще бъде от 10 ст. до 1 лев за най-дългите дестинации.
Въпреки обещаното от „Лукойл България“ падане на цената на дизела от 1 март заради по-ниските производствени разходи за горивото за топло време, цената на петрола продължава да расте.

Финанси