Трябва ли България да влезе в еврозоната по-бързо?

Трябва ли България да влезе в еврозоната по-бързо? Какви са предимствата и недостатъците, може ли процесът да бъде ускорен и с какви мерки. Тези теми започва да следи DarikFinance.bg в поредица от публикации с мнения на водещи икономисти, финансисти, политици, представители на бизнеса, както и на вас – нашите читатели.

Първият поглед е на икономиста Георги Ангелов от Отворено общество. В него ще откриете някои детайли, които досега не са били съобщавани по преговорния процес. Ангелов дава и конкретни препоръки към правителството за ускоряване на влизането ни в ERM2 – така наречената „чакалня“ на еврозоната.

Според мен сега се заговори за влизане в еврозоната, не толкова заради някакво българско желание да се говори за това, а по-скоро няколко други държави като Полша заявиха, че ще влязат във валутния механизъм ERM2 в средата на годината. Това всъщност е „чакалнята” за еврозоната. Там се стои 2 години и в тази „чакалня” трябва да се изпълнят Маастрихтските критерии. Който ги изпълни, минават две години и автоматично влиза в еврозоната. Така на практика тръгна това желание и други страни, като България, да се придвижат по-бързо към членство в еврозоната.
Изглежда, че България не може сама да влезе в европейския валутен механизъм по политически причини. В смисъл, ние на практика две години искаме да влезем в този механизъм и не ни допускат. Но когато една толкова голяма страна като Полша се опитва да открехне вратата, вероятно ще остави място и за нас. Да влезем заедно. С Полша ще бъде по-трудно да ни откажат.
Да не говорим, че се появява и друг аргумент. Страни като Унгария, Румъния искат пари от ЕС, за да ги спасяват от кризата. Докато държави като България, Чехия и Полша казват – не ни давайте тези пари, дайте ни еврозоната, това ще ни бъде по-голямата помощ. Т.е не ни давайте пари, дайте ни подпис. Това е на практика влизането в ERM2.
Това е друг политически аргумент, който се вижда, че има някакво влияние, защото г-жа Меркел каза категорично, че няма да дава повече пари във фалирали страни, но за еврозоната каза – ще помислим.
Това, което излезе като неофициална информация, понеже всички тези преговори са сектретни, но излезе информация в италианския вестник „Кориере дела сера”, от заседанието, на което е обсъждан този въпрос. Всъщност всички европейски финасови министри са подкрепили, единствено ЕЦБ е казала България по-добре да изчака, че е много рискова страна и т.н. И това не е само за България. Или е имало политическо решение, консенсус, но Европейската централна банка така да се каже е наложила вето.
Формалният повод за миналата година бяха инфлацията и дефицитът по текущата сметка. Но през тази година и двата повода се стопяват. Практически инфлацията по нашата методология е 6%, а по европейската е 5.4% на годишна база. Това е два или три пъти по-ниско от инфлация в средата на миналата година и следователно този аргумент изчезва. Дефицитът по текущата сметка е два пъти по-нисък отколкото преди една година и около четири пъти по-нисък от преди половин година. И там имаме изчезване на този момент. И нашата позиция парадоксално се усилва от кризата, защото тя стопява тези дисбаланси, които съществуваха в една бързо растяща икономика.
Според мен тук въпросът опира до политически усилия и мъжество в България. Това означава ние да се договорим с всички страни и ЕЦБ, сега има повече аргументи, защото показахме, че кризата не ни повали, както повали някои други, дори западноевропейски държави. Имаме този аргумент и аргумента, че техните притеснения изчезват. Имаме още аргумента, че не искаме от тях да ни спасяват, а ние искаме просто да спазваме това, което сме подписали в договора. А там е записано, че ние трябва да станем членки на еврозоната. Имаме силни политически послания от една страта, а от друга практически имаме съюзник в лицето на Полша, от който трябва да се възползваме. Все пак Полша не е страна, на която може да се отказва както на нас.
Проблемът е, че двете правителства /и сегашното, и следващото/ трябва да направят усилия, за да влезем бързо в еврозоната. Сегашното трябва да направи всички усилия, за да можем заедно с Полша да влезем в ERM2 до юни месец тази година. Поляците са си поставили тази цел. Това е официалната позиция на полския премиер и на министъра на финансите на Полша.
Това означава да се координират действията. Защото обикновено страните се „пускат” на партиди, така да се каже. Заедно. И нашият шанс се усилва от това, че и Полша иска да влезе, но това означава да се възползваме от сегашния момент.
Защото след като влезе Полша, губим тази инерция. От там нататък не знаем и кризата накъде ще се развие и дали някой въобще ще поиска да се занимава с нашите проблеми.
И следващото правителство веднага след като вземе властта, каквото и да е то, трябва незабавно да положи усилия, така че ние максимално бързо да изпълним критериите от Маастрихт, ние на практика изпълняваме голяма част от тях, но да продължим да ги изпълняваме, да покрием и другите. И веднага след като мине година, година и половина да подадем молба да ни оценят, и след две години да влезем в еврозоната. Т.е. някъде към края на 2010 г. – 2011 г. да сме получили оценка „Да, вие ставате”. В най-добрия случай бихме могли да влезем в зоната през януари 2012 г., ако имаме максимална мобилизация на сегашното и на следващото правителство. Януари 2012 г. означава, че ние ще бъдем приети още в средата на 2011 г. или казано по друг начин – технически ще влезем през януари 2012 г., но ще бъде ясно още в средата на 2011 г., че ще влезем.
Това са много кратки срокове, които можем да постигнем именно и парадоскално заради тази криза, която стопи инфлацията и дефицита по текущата сметка. Но пък и поставя много предизвикателства. В среда на криза правителството да си постави такава амбициозна цел и да я постигне. Да няма бюджетни дефицити, да не увеличава държавните дългове, да не допуска разклащане на икономиката и това да издържи около 2 години. Амбициозно е, но трябва да си поставяме амбициозни цели, иначе ще стоим в периферията.