Трябва ли централните банки да печелят от интервенциите си?

Редно ли е централните банки да извличат печалби от намесите си на валутните пазари? Почти универсалният отговор на този въпрос е не, но въпреки това не бива да се подхожда така категорично към този проблем, съветва анализаторът на Marketwatch Дейвид Марш.
Причината за това е, че в повечето случаи доверието в централните банки расте, ако те постигнат печалба от действията си, посочва той.
Чрез купуването или продаването на облигации или валути, централните банки се опитват да подпомогнат подобряването на макроикономическата ситуация, а не толкова да постигнат бързи печалби за данъкоплатците.
Въпреки това фактът, че самите централни банкери обичат да обсъждат резултатите от интервенциите, показва тяхното скрито задоволство, в случай че са успели да насочат пазара в правилната посока.
През последните две години се открояват три доста добри примера за намесите на централните банки на пазара.
Английската централна банка – печалба от 10 млрд. лири
Английската централна банка постигна капиталова печалба от близо 10 млрд. лири от изкупуването на британски правителствени облигации като част от опитите си да подпомогне икономиката чрез програмата за количествено улеснение.
Тя започна през март 2009 година и в рамките й бяха изкупени британски правителствени облигации за близо 200 млрд. лири. Оттогава цената им се покачи значително, особено след началото на тази година, когато те отново придобиха статута на спасителен остров във времена на несигурност.
Това е доста изненадващо на фона на мрачните прогнози от началото на тази година, според които влошаващите се фискални позиции на Великобритания трябваше да повлекат надолу цената на британските облигации.
Кризата в еврозоната обаче промени това, обърна ситуацията на 180 градуса и британските държавни ценни книжа поскъпнаха, донасяйки стабилна печалба на централната банка.
Швейцарската национална банка – пример за сериозни загуби
Централната банка на Швейцария, която е сред най-уважаваните монетарни институции в света, потвърди значителните си загуби от началото на 2010 година насам. Те дойдоха като резултат от опитите на институцията да спре поевтиняването на франка със серия от интервенции на валутните пазари.
Въпреки тези интервенции обаче еврото поевтиня значително и това донесе значителни загуби на централната банка.
Швейцарската национална банка има статут на публична компания, като акциите й се търгуват на борсата в Цюрих. Около 55 на сто от капитала на институцията, който е на стойност 25 млн. франка, е собственост на кантоните и регионалните банки в Швейцария.
Общините в страната са свикнали със стабилните дивиденти, които централната банка раздава, но тази година това вероятно няма да се случи.
Действията на швейцарската централна банка са странен момент от опитите да се държи ниско курсът на местната валута. Масираните операции на валутния пазар от тази година вероятно са успели да превърнат институцията в централната банка с най-голям дял на валутните резерви в евро в света.
Според данните от миналата седмица, 70% от валутния резерв на институцията е в евро, а преди година делът на единната европейска валута е бил 46%. Към момента швейцарската централна банка има позиция от 160 млрд. франка под формата на активи в евро.
Европейската централна банка – ограничени възможности за действие
От май досега Европейската централна банка е изкупила правителствени облигации за 55 млрд. евро, като повечето от тях са на Гърция. В резултат на това институцията разполага с доста нестабилен портфейл, цялостният размер на който едва ли някога ще бъде обявен.
Много вероятно е ЕЦБ да продаде голяма част от притежаваните облигации на Фонда за финансова стабилност в еврозоната, създаден от страните членки за взаимопомощ в тежки времена. Принципът на солидарност в ЕС вероятно ще доведе до това, че правителствата ще са съгласни да платят сметката, в случай че се появят загуби.
Това би било честно, още повече че британското финансово министерство обеща да компенсира всички загуби на централната банка, които могат да дойдат от програмата за количествено улесняване.
Има ли значение това обещание?
Заместник-гуверньорът на Английската централна банка Чарли Бийн обяви още миналата година, че програмата за улесняване не е направена с цел печалба. „Целта на програмата за количествено улесняване и изкупуване на активи е да се изпълни макроикономическата цел за достигане на заложения инфлационен таргет”, посочи той.
Той отбеляза, че това дали операцията ще приключи с печалба е съвсем малка част от голямата картина. „Доходността ще бъде по-ниска, отколкото би била в противен случай по време на периода, в който облигациите се държат от централната банка, което ще понижи цената за финансиране на бюджетния дефицит. Това трябва да се калкулира при оценката на влиянието за публичните финанси”, смята той.
При ЕЦБ ситуацията е по-различна. Един от членовете на управителния съвет на банката – Лоренцо Бини Смаги, посочва шест причини за това защо ЕЦБ вероятно няма да прибегне до по-масирани изкупувания на държавни ценни книжа по подобие на АЦБ и Фед.
Той изразява съмнение в това дали увеличаването на паричната база ще доведе до по-либерални пазарни условия, дали банките всъщност ще съдействат за увеличаване на ликвидността в контекста на деливъриджа и дали инфлационните очаквания няма да нараснат.
Освен това той се опасява, че централната банка може би ще претърпи сериозни загуби, купувайки скъпо и продавайки евтино. На този етап обаче банката оперира с доста ограничени възможности. Ако получи по-големи правомощия да преследва печалба (или поне да избягва загуба), то ситуацията може би ще се промени.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *