Турската централна банка вдигна лихвите, за да спаси лирата

Централната банка на Турция повиши на извънредно заседание всички свои основни лихвени проценти, за да подкрепи националната валута. Това се случи въпреки съпротивата на правителството, предаде Bloomberg.

Лихвата по едноседмичните рефинансиращи операции се увеличава до 10% от 4,45%, а лихвата по еднодневните кредити за търговските банки става 12% от 7,75%.

Турция е изправена пред засилен политически и икономически натиск да действа, след като през последните седмици лирата записа рекорден спад спрямо долара. Слабата лира оскъпява вносните стоки, което подкрепя ръста на инфлацията и има неблагоприятно въздействие върху растежа. След като беше обявено решението на централната банка обаче, турската валута започна да се възстановява.

“Последните вътрешни и външни събития имат неблагоприятно въздействие върху възприятията на риска, което ще доведе до значително обезценяване на турската лира и подчертано увеличаване на рисковата премия”, посочва се в изявлението на институцията, цитирано от New York Times.

“Централната банка ще приложи необходимите мерки, за да се ограничи отрицателното въздействие на тези събития върху инфлацията и макроикономическата стабилност”, пише още в изявлението.

Заедно с Аржентина, Украйна и Тайланд вътрешните проблеми на Турция бяха къде повече, къде по-малко толерирани от инвеститорите, когато светът беше залят с евтини пари, посочва изданието. Сега обаче, след като Федералният резерв на САЩ започна да свива стимулите за икономиката, инвеститорите започнаха да изтеглят пари от развиващите се пазари и са по-склонни да накажат държавите като Турция заради политическите вълнения.

Според Никълъс Спиро от консултантската компания Spiro Sovereign Strategy международните инвеститори започват да обръщат все по-голямо внимание на вътрешните проблеми на държавите.

Инвеститорите повдигат въпроса и за независимостта на централната банка, тъй като паричната политика в Турция е силно политизирана. Същевременно премиерът Реджеп Тайип Ердоган се сблъсква с нарастващи критики заради авторитарните политики и опита му да ограничи основни права и свободи в страната.

Ердоган се обяви твърдо против “лихвеното лоби”, тъй като според него повишаването на лихвите ще задуши растежа. Часове преди извънредното заседание на централната банка той потвърди позицията си срещу увеличаването на лихвените проценти, но посочи, че не може да въздейства на централната банка.

Другите страни “в клуба” са Бразилия, ЮАР, Индонезия и Индия. Те са силно зависими от чуждите инвеститори, за да финансират амбициите си за растеж. Нито една от тези страни обаче не е толкова зависима от дълговото финансиране в долари, колкото Турция. Според икономисти от Barclays в Лондон Анкара трябва да заеме повече от 200 милиарда долара през тази година, като по-голямата част от парите идват от банки и корпорации. В противен случай страната вероятно ще се наложи да се обърне към Международния валутен фонд (МВФ) за спасителен заем.

Турската икономика е нараснала с около 4,3% през 2013 г., след като през 2012 г. растежът се забави до 2,2%. МВФ обаче очаква инфлацията за миналата година да достигне средно 8 на сто. “Пазарите искат твърд ангажимент за по-подходящ лихвен процент, който да защити лирата”, коментира Никълъс Спиро.