Турските производители на маслодайна роза се борят да опазят традицията си
Сирийски бежанци работят по бледо розовите полета с маслодайна роза край турския град Ъспарта. Този уикенд приключва кампанията по прибирането на цвета от ценната роза дамасцена, съобщава „Ройтерс“. Агенцията посочва, че Турция е най-големият й производител. Насажеднията в този район на страната са 16 млн. кв. метра.
Ъспарта все още е доставчик на розово масло за голямата джамия в Мека, а също снабдява и френски луксозни брандове за парфюмерия и козметика.
Четири тона розови листчета дават 1 кг розова чиста есенция, която се търгува за около 7 500 евро или 10 хил. евро, ако става дума за органични насаждения. Износът от този регион се оценява на около 15 млн. евро.
Розовото масло е ключов продукт за производителите на парфюми, тъй като служи за основа на по-флоралните аромати като им осигурява по-голяма трайност.
Прибирането на реколтата, което трябва да стане в рамките на около шест седмици, е надпревара с времето, казва пред агенцията Нури Ерджетин, който има розоварна в Ъспарта, която е създадена от неговия баща през 1958 г. тази година през април скреж покрива розите, което намалява реколтата с 20 на сто.
„Не можем да добием нужното ни количество и е нужно голямо усилие, за да спасим бизнеса“, посочва той. Ерджетин доставя маслото си за френския гигант Givenchy и за британския Liz Earle както и базирания в Ню Йорк производител на парфюми Flavors & Fragrances.
Трудна работа е да произведеш масло от 7 500 тона цветчета, по-голямата част от което се изнася отвъд океана. Берачите са на крак още преди изгрева на слънцето, за да изпреварят жегите.
Въпреки стабилния ръст на търсенето на розово масло в глобален мащаб от парфюмерийната индустрия, която се оценява на 40 млрд. долара, турският износ се свива през последните 20 години, а традицията по отглеждането на маслодайна роза бавно запада.
Това се дължи и на факта, че населението от селата непрекъснато се мести в градовете или се насочва към производството на култури, които не изискват толкова грижи – като череши и праскови за износ. Другият проблем е, че съществуващите насаждения започват да стареят.
Останалите все още големи производители наемат мигранти за берачи по време на кампанията, сред които и сирийски бежанци. „Ройтерс“ напомня, че страната в момента вече е приела около 2 млн. души от Сирия, които бягат от военните действия там, обхванали страната през 2011 г. Много от бежанците се хващат на нископлатена работа тъкмо в земеделието.
Няма розова индустрия в разкъсваната от войната Сирия, посочва „Ройтерс“ и припомня, че в момента Турция държи 60 на сто пазарен дял, а останалите – България.
Кръстена на сирийската столица роза, притежаваща 30 венчелистчета – роза дамасцена, е една от 150-те вида рози, от които може да се добие масло.
Смята се, че тъкмо от Сирия растението е пренесено в Европа от кръстоносците през 13 век. Дори Шекспир в „Зимна приказка“ споменава растението.
В Турция цветето се цени заради деликатния й вкус и качества, приложими и в медицината, казва Бану Озден, който работи в Центъра за кулинарно изкуство, която се стреми да опази кулинарното богатство на страната.
Но днес на розата се гледа като на нещо остаряло, казва тя, макар че все още се използва като съставка в ястието гулач – вид локум. „Може да не умре сега, но може и да не оцелее още 20 години“, смята тя.