Турското сърце на Македония

Защо Македония прелива от симпатии към Турция – и то въпреки „турското робство“? Отговорът на този въпрос се крие не толкова в историята, колкото в настоящето. И е свързан с една тяхна обща съседка.

„Нашето сърце бие за Ердоган и Ердогановото сърце бие за нас“,заяви наскоро македонският президент Георге Иванов. В гражданските протести в Турция били замесени чужди сили, поради което отпорът на турския премиер бил напълно оправдан. Тазидемонстрация на солидарностбеше разпространена мигновено от турските осведомителни агенции.

Дирите на Ататюрк

На пръв поглед подкрепата на македонеца е изненадваща. В крайна сметка християнските балкански народи имат по-скоро трудни взаимоотношения с наследниците на едновремешните османлии. Защо тогава македонските сърца туптят така силно в подкрепа на ислямиста Ердоган – пита коментаторът на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ Андреас Ернст и предлага следния отговор:

Популярното на Балканите говорене за „турското робство“ отдавна е излязло от мода в Македония. Нещо повече: Скопие търси турска подкрепа за обновяването на всички османски културни паметници.Така например взападната част на страната, в Коджаджик, турцитепревърнахадома на предците на Ататюркв музеен комплекс. Твърди се, че през 15 век прадедите на Ататюркпристигнали от Анадола в Коджаджик, където отговаряли за охраната на мостове и пътища. Бащата на Ататюрк е също от Коджаджик, но по-късно се преселвав Солун, където през 1881 година се ражда Мустафа Кемал Ататюрк.

В македонската родина на своите прадедиАтатюрк завършва военното училище в Битоля. Градският музейму е посветил цяла зала, която беше открита през 1998 година от тогавашните президенти на двете страни.

Врагът на моя враг е мой приятел

Само че симпатиите между голямата Турция и малката балканска държава Македониясе дължатне толкована историята, колкотонанастоящето. Онова, което свързваАнкара и Скопие, е най-вече общият им съсед и противник – Гърция. Обтегнатите отношения между Турция и Гърция имат своето съответствие в 20-годишния спор между Атина и Скопие за името на Македония. Единственият положителен резултат от тази сложна „триъгълна“ връзка е грижливото поддържане на османските културни паметници в Македония.

Източник: Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *