Турция възстанови забраната за внос на генетично модифицирани суровини, а генетично модифицираните организми превземат България

В средата на декември World Grain информира, че турското правителство не издържа на натиска и беше принудено да отмени въведените на 26 октомври регулации, драстично ограничаващи вноса на генетично модифицирани (ГМ) селскостопански суровини. Не е тайна, че за отпадането на ограниченията лобираха големи турски и международни компании, ангажирани с доставките на ГМ продукти от САЩ и в крайна сметка бизнес- интересите надделяха над здравия разум. Нищо чудно, тъй като става въпрос за много пари. Съгласно данните на Офиса на търговските представители на САЩ (The Office of the United States Trade Representative), износът на трансгенетични култури („transgenic“ crop) от САЩ за Турция надхвърли 1 млрд. долара. Информацията за отмяната на новите регулации в Турция безспорно беше много ценен коледен подарък за американските производители и търговци и тонът на коментарите на браншовите организации там беше изключително приповдигнат.
Първите работни дни на новата 2010 година обаче, донесоха неприятна изненада за янките. На 7 януари Зърненият съвет на САЩ със загриженост коментира, че турското правителство отново пусна бариера пред вноса на ГМ суровини. Подновяване на забраната стана възможно след като Министерството на селското стопанство на южната ни съседка обжалва решението на съда за отмяна на новите регулации. От Зърнения съвет на САЩ – USGC (The U.S. Grains Council) със загриженост коментират, че през март – април в турския парламент ще се обсъжда нов закон за биологичната сигурност, който може да осигури стабилна правова основа за прилагане на новите регулации, драстично ограничаващи използването на генно модифицирани суровини.
Дано турското правителство издържи на натиска, защото този проблем засяга и българския потребител, тъй като през последните години нашият пазар се напълни с турски „деликатеси”, при производството на които са използвани ГМ суровини.
Тревогата обаче остава. Турция се стреми драстично да намали използването на ГМ компоненти в производството храни и фуражи, а в същото време мнозинството от българските депутати одобриха на първо четене промените в закона, улесняващи използването на генетично модифицираните организми на родната ни земя. Човек неволно си задава въпроса, да не би тези промени стават под натиска на големите международни компании, които губят позициите си на турския пазар.
По данни на World-Grain, Jan. 08, 2010, USGC, ASA)

––––––––––––––––––––––––-
От досегашния Закон за генетично модифицираните организми отпадат текстовете, които забраняват освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генно модифицирани тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури. Това приеха на първо четене депутатите с 89 гласа „за“, 36 – „против“ при гласуването на измененията на закона, предаде БТА. Против отпадането на досегашния ограничителен текст гласуваха от Синята коалиция, Коалиция за България и ДПС. Депутатите изтъкнаха, че предложените от управляващите поправки в Закона не защитават националните интереси и облагодетелствуват големи международни компании.
Проблемът с разпространението на генетично модифицирани организми е изключително сериозен и още в началото на март 2009 година Farmer.bg публикува статията на Мая Асенова, съдържаща интерсни факти по темата, които впрочем са изключително актуални и сега.

Кой печели от генетично модифицираните култури?
Мая Асенова
От разпространението на генетично модифицирани култури (ГМ култури) печелят преди всичко акционерите на големите биотехнологични корпорации, сочат изследванията на независими обществени организации, информира портала “Bifsafety”. Използвайки продоволствената криза те тройно ще увеличат печалбите си от продажбите на ГМ семена и химикали. Центърът за продоволствена сигурност на САЩ и организацията”Приятелите на Земя” в средата на февруари публикуваха задълбочено изследване “Кой печели от ГМ култури? Изхранваме биотехнологичните гиганти, а не бедняците” (Who benefits from GМ Crops? Feeding the biotech giants not the worlds poor). Доклада демонстрира как биотехнологичните концерни и транснационалните корпорации трупат богатства, използвайки глобалната продоволствена криза. Гиганти подобни на Монсанто в пъти увеличиха цените на ГМ зърно и химикали, с които те снабдяват фермерите в развиващите се страни. Селяните там просто практически нямат избор. Търговията процъфтява, но числото на гладуващите в света не само не намалява, а продължава да расте и съгласно актуализираните прогнозни данни към 2025 г. може да достигне 1,2 млрд. души (!).
Важно е да се отбележи, че изводите на еколозите се покриват с констатациите от доклада на експерти на ООН, публикуван през 2008 г. (Тhe Synthesis Report of the International Assessment of Agricultural Knowledge Science and Technology for Development). В доклада се отбелязва значителен ръст на обемите на селскостопанското производство, но в същото време се акцентира върху факта, че методите с които този ръст беше реализиран удариха дребните производители и нанесоха тежки щети на екологията.
Анализаторите демонстрират ръста на печалбите на транснационалните корпорации по време на продоволствена криза с примера на Монсанто, която е безспорно е най-големият играч на световния пазар на трансгенните семена. Съгласно прогнозите на финансовите експерти чистата годишна печалба на Монсанто през 2010 г. ще отбележи троен ръст, в сравнение с резултата от 2007 г. и ще възлезе на около $3 млрд.
Впрочем проблеми с генномодифицираните култури има не само в развиващите се страни. “Фермерите в САЩ също са засегнати от значимото покачване на цените на ГМ семена и химикали. Производителите в развиващите се страни, правителствата на които с радост приемат предложенията на Монсанто и другите компании ги чака същата участ – рязко покачване на цените на генномодифицираните семена и пестициди, съпроводено с драстично намаляване на достъпа до традиционното (не генномодифицирано) семе за посев, предупреждава Бил Фриз, съавторът на доклада от Център за безопасност на храни в САЩ (Тhe Center for Food Safety – CFS US).
В доклада се посочва, че в момента ГМ семена са от два до четири пъти по-скъпи от обикновените и този ценови разрив постоянно се увеличава. От 80% до 90% соя, царевица и памук, отглеждани в САЩ в същност представляват ГМ култури.
Трансгенните семена за посев бързо разширяват пазарната си ниша и превземайки все нови и нови територии изтласкват от пазара и от полетата натуралните органични продукти.
За американските фермери намирането на обикновеното (нетрасгенно) семе за посев става все по-проблематично. “В САЩ се свива селекционерската дейност”, алармира професора по агрономство от университета в Минесота Джим Орф. И още една негативна тенденция. Броят на независимите компании и дилъри, търгуващи със семена и посадъчен материал намалява в световен мащаб, тъй като повечето от тях попадат в зависимост или се вливат в състава на големи международни корпорации, търгуващи с генетично модифицирани култури и организми. В резултат на това семената и средствата за растителна защита стават още по-скъпи и често недостъпни за по-дребните производители, които впрочем са основната производителна сила в аграрния сектор на планетата.
Преди 2-3 години европейските противници на разпространението на трансгенните култури получиха нов аргумент в полза на тяхната забрана. По време на симпозиума, проведен от Общонационалната Асоциация за генетична безопасност на Русия бяха оповестени резултатите от изследванията, проведени в Института по висша нервна дейност и неврофизиология към Руската академия на науки (РАН). В рамките на научен експеримент в храната на 2 групи от по 3 женски плъха по време на размножителния период и след появяването на потомството (бозайния период) се добавя соево брашно. Една от групите е получавала храна с брашно произведено от генномодифицирана соя, а другата – брашно от традиционна (не модифицирана) соя. На трета, контролна група животни се дава храна без соеви добавки. След приключване на първата фаза на експеримента са били изброени родените живи и умрели животни. По време на втората фаза са използвани 2 групи плъхове, едната от които получава ГМ соево брашно, а другата – храна без соеви добавки. След триседмично наблюдение учените получават следния резултат: При плъховете хранени с ГМ соя е налице изключително висока смъртност при новородените животни в края на 3-та седмица на експеримента – над 55% (!),. Учените акцентират и върху факта, че при 36% от плъховете, родени от майки консумирали генетично променена храна се наблюдава значително по-слабо физическо развитие, в сравнение с потомството на животните консумирали традиционните продукти. Експеримента на руските учени допълва изследванията, проведени от водещи специалисти в други страни (най-вече в ЕС* и САЩ), които доказаха, че при храненето на животни с продукти, произведени от ГМ растения настъпват вредни и необратими последствия за тяхното здраве. А защо реакцията на човешкия организъм при консумиране на генетично модифицирани храни трябва да бъде по-различна?
(Мая Асенова по данни на Bifsafety, CFS US, AgroNews, Econ.bg, РАН-Русия, в.”Земеделски пазар”, Dow Jones)
Farmer.bg 4 март 2009 г.
––-
* В средата на декември 2009 г. бяха оповестени и резултатите от новите изследвания на френските учени от университетите в Каен и Руан, доказващи вредните странични ефекти от използването на ГМ царевица NK603, MON810 и MON863, производство на американската компания „Monsanto“. Авторитетното международно научно издание „International Journal of Biological Sciences” цитира мнението им, че използването на горепосочените сортове царевица води до нарушаване функциите на черния дроб и бъбреците при плъховете.