Търговията ни с Москва – вино срещу петрол

Руските туристи оставят у нас 150 млн. долара годишно

Наши фирми да участват в търгове по програмите за развитие, ще иска министър Овчаров

Белчо Цанев

57-членна делегация, ръководена от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, заминава за Москва в понеделник. Тя ще участва в X сесия на междуправителствената българско-руска комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество от 15 до 18 май. С делегацията пътуват и стотина шефове на фирми от винопроизводството, туризма, търговията, строителството, машиностроенето и козметиката. Те ще участват в икономически форум в руската столица. Увеличаване на българския износ за Русия, подобряване на транспортните връзки, изчистване на брадясалия проблем с оръжейните лицензи и уточняване на нашите позиции по доизплащането на руския дълг. Това са само част от основните теми, които ще се обсъждат на сесията.

Огромна дупка зее в търговията ни с Русия. Това е най-големият, най-важният и най-болният проблем, на който България ще се опита да намери поне частично решение по време на Х сесия на междуправителствената българо-руска комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество в Москва. За миналата година дефицитът е $2,697 млрд. – рекорд за всички времена (виж таблица 1). Скокът за година е с 56% и надхвърля с 1 млрд. показателите за 2004 г. Причината за този негатив са повишените цени на петрола и природния газ, които внасяме единствено от Русия. През 2005 г. импортът на нефт и природен газ е 86,4% от общия внос от Русия (виж таблица 2). За да осигури работа на бургаската рафинерия и „Булгаргаз“, през 2005 г. България е платила на Русия $2,462 млрд.

Износът от България също се е увеличил със завидните 22% – от $124 835 на $152 628. И ако се изключи стойността на внасяните енергоносители, то дефицитът с Русия би бил само някакви си $58 хил. За всички руски стоки без енергийните България е платила $210 858.

За намаляване на рекордния дефицит в търговията с Русия има два пътя – намаляване на вноса и увеличаване на експорта, обяснява Свободен Калайджиев, началник-отдел „Руска федерация и страни от ОНД“ в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). Към първия вариант България не може да пристъпи, защото намаляването на доставките на петрол, газ и ядрено гориво веднага би довело до срив в енергетиката и до блокиране на живота у нас.

Негативният баланс би могъл да се промени и чрез диверсификация на доставките на енергоносители. И българското правителство усилено работи в тази посока. Проектите за изграждане на нефто- и газопроводи на наша територия като Бургас – Александруполис и „Набуко“ са сред приоритетните на кабинета. Те обаче ще се реализират най-рано след 6-7 години. А дори и тогава само биха довели до намаляване на дефицита в търговията ни с Русия, но не биха се отразили благотворно на платежния баланс на България. Защото, дали ще плащаме нефта на Русия или Казахстан –

парите пак ще изтичат от страната

А и внасяните от Русия нефт, газ, въглища и ядрено гориво са най-евтините, до които България има достъп.

В такъв случай единственият път за намаляване на негативното салдо е да увеличим експорта за Русия. Най-бързо и лесно това би могло да стане не толкова чрез рязко повишаване на търговията със стоки, а с услуги – туристически, строителни и приток на руски инвестиции у нас. Което не би се отразило на търговския дисбаланс, но би подобрило платежния баланс на България.

Притокът на руски туристи у нас бележи значителен прогрес. През 2005 г. броят им достигна 175 хил. души. И тъй като руските туристи са най-платежоспособните, идващи у нас, според експертни оценки приносът им към платежния ни баланс е $100-150 млн.

Приносът на строителството в платежния ни баланс обаче намаля. „Главболгарстой“ все по-трудно печели строителни търгове в Русия.

За слабия износ на български стоки за Русия основните причини са две, обяснява Свободен Калайджиев. Първата са особеностите на нашата икономика. Като цяло българските фирми трудно успяват да предложат големи количества висококачествени разнообразни и конкурентни стоки на руския пазар. Втората са особеностите на руския пазар – най-трудния в цяла Европа. Трудността се състои във високите финансови разходи за доставка, реклама и заемане на позиции.

Руските търговци са ухажвани

от най-големите компании и търговски вериги от целия свят. Това ги разглези и те възприеха специфични схеми на търговия. Приемат само стоки, освободени от митница и доставени на склад. При това – с отложено плащане, и то за след няколко месеца или за незнаен период. Така търговията с Русия се превръща в трудна за финансиране схема. Износителят трябва да има огромен свободен финансов ресурс, за да произведе, достави и освободи от митницата стоката. Да я рекламира и да чака с месеци, за да си получи парите от тази рискова операция. Въпреки тези трудности българските вина и козметика все по-успешно пробиват на руския пазар. През миналата година износът ни се е увеличил със 75%.

За намаляване на дефицита в търговията с Русия на предстоящата сесия България ще предложи програма за подпомагане на българския износ до 2007 г., заяви Свободен Калайджиев. Целта е улесняване достъпа на български фирми до информация за предстоящи търгове в Русия. Ще поискаме и българските фирми да бъдат по-активно привличани по реализацията на федералните и регионалните програми за развитие в Русия, най-вече в областта на земеделието, жилищното строителство и енергийните проекти.

Във връзка с предстоящото ни присъединяване към ЕС България ще представи проект на ново рамково споразумение за икономическо сътрудничество с Русия. Идеята е то да бъде обсъдено и подписано на следващата сесия на междуправителствената комисия в София. Такива споразумения с Русия сключиха след присъединяването си към ЕС Унгария, Полша и други страни. България ще възприеме митническата тарифа на ЕС, която е по-ниска от сегашната и ще облагодетелства още повече руския износ, смята Свободен Калайджиев.