Търговското споразумение със САЩ заплашва суверенитета на България
Изказванията на министър Лукарски, а преди него на Кунева и Митов, относно Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ са ярко свидетелство за безотговорно, мислене на хора, които разсъждават като чужди служители, а не като представители на суверенна държава, коментира пред БГНЕС, Борислав Цеков, основател на Института за модерна политика.
Според него позицията на правителството не се обляга на независим анализ на последствията за България от споразумението. Големите международни корпорации харчат десетки милиони да лобират в полза на партньорството. В края на миналата година Институтът за модерна политика публикува в свой специален доклад конкретни данни от регистрите на лобистите в Брюксел и САЩ за всяка от корпорациите и свързаните с тях мозъчни тръстове, които спонсорират конференциите у нас с участието на представители на правителството.
Да се казва, че от споразумението ще извлекат полза малките и средни предприятия и ще се разкрият нови работни места граничи с обикновена фантастика. От споразуменията за свободна търговия като НАФТА печелят силните икономики и големите корпорации и губят малките и слабите.
Образно казано – това, което причиняват на българските производители големите чуждестранни вериги ще се случи в общо икономически план. Достатъчно е да се прочетат анализите и оценките от прилагането на Североамериканското споразумение – НАФТА, което обхваща Канада, САЩ и Мексико. При това не само експертни, а и държавни оценки, например на бюджетната служба на САЩ, показват, че отражението е неблагоприятно и не е довело до разкриване на нови работни места, а тъкмо обратното.
Най-важното обаче сделката между САЩ и Европа опира до самото функциониране на съвременната конституционна държава.
Опасност номер едно е привилегированият режим, който позволява чужди инвеститори да съдят държавата в наднационални частни трибунали. Това е безконтролен инструмент за подчиняване на националните държави на корпоративни интереси и за блокиране на политики и решения, защитаващи обществения интерес.
По дефиниция частните трибунали действат „на тъмно“, в тях доминират свързаните с големите корпорации юристи, няма солидни гаранции срещу корупция. Държавата и националният бизнес са напълно неравнопоставени – само чуждият инвеститор може да съди държавата за нейни политики, административни мерки или закони, които пречат на корпорациите да извличат печалби от съответната държава, няма възможност за обжалване. В практиката има ужасяващи примери, които карат все повече държави да се отказват от този механизъм дори на двустранна основа.
Корпорации съдят държави за гигантски обезщетения заради повишаване на минималната работна заплата (Египет), за налагане на мораториум върху фракинга (Канада), за забрана за екологично опасен златодобив (Салвадор), за отказ от развитие на ядрената енергетика (Германия), за замразяване на цените на тока и водата, като социална мярка срещу икономическата криза (Аржентина) и др.
Спомнете си EVN – когато проверка на ДКЕВР установи повече от 400 груби нарушения на правата на потребителите и закона, започна производство за отнемане на лиценза. Чуждата корпорация веднага даде България на наднационален трибунал за гигантско обезщетение. Делото виси, но тече при закрити врата. Всеки може да провери в сайта на арбитража при Световната банка.
Трябва да се подчертае, че дори в условията на неефективна съдебна система на национално ниво гаранциите за публичност и справедлив процес са далеч по-разгърнати, отколкото пред наднационални частни трибунали, които водят дела „на тъмно“ и без публичност, няма ефикасни възможности за обжалване на решенията, липсват солидни гаранции срещу конфликт на интереси и корупционни практики от арбитрите, смята Цеков.