Търговци регистрират лекарства като хранителни добавки и трупат печалби

Той обяснява масовостта на проблема с хранителните добавки с това, че чрез тях вносителите отбягват регистрацията и акцизите на продуктите, които често са лекарствени, избягват и времето за изпитване на това лекарство – върху животни и хора-доброволци. Вместо това се тръгва по съкратената процедура – регистрация като хранителна добавка и директно пускане в търговската верига. Така и хората, които стоят в основата – дистрибуторите, генерират огромни печалби. Не сме против бизнеса, но трябва да има правила, коментира ситуацията с хранителните добавки д-р Войнов. На въпрос по какъв начин БАБХ осъществява контрола и има ли агенцията надеждна лаборатория за това Войнов каза, че БАБХ проверява както производителите, така и дистрибуторите и търговските складове. Според него няма нищо лошо в това лабораторният анализ да става в чужди лаборатории на Общността, какъвто е и случаят с фалшивите ампули с витамин С, засечени на пазара ни, и изследвани в Хамбург. Според Войнов у нас няма никакъв проблем по отношение контрола на търговията с добавки от производител и от търговец. Има сериозен проблем обаче с търговията им по интернет, каза той. „Всеки, който си закупува подобна хранителна добавка по интернет, не може след това да я разпространява, а да я ползва само за лична употреба и носи личната си отговорност“, коментира специалистът. По думите му хаосът и натрупването на проблеми се създава от факта, че 20 години контрол над хранителните добавки у нас напълно е липсвал. Работи се едва през последните две години, добави той. БАБХ има лаборатория за изследване на безопасността на хранителните добавки, каза заместник-директора на агенцията д-р Тенчо Тенев. Тя включва – микробиологична чистота, пестицидни остатъци, микротоксини, тежки метали. По думите му повечето от хранителните добавки са на растителна основа, но „няма лаборатория в света, която да докаже дали дадено растение го има или няма в тази добавка“. Що се отнася до качествения анализ на витамини и минерали, мога да ви уверя, че в България има такава лаборатория и тя се намира в Изпълнителната агенция по лекарствата, посочи той. За съжаление обаче тази лаборатория няма акредитация по ИСО 17025. На нея не й е необходимо това за изследване на лекарствата, но на нас ни е необходимо за изследването на храни. Това, което можем да правим обаче, е след заплащане на пробите да правим там скрининг и когато се окаже, че съдържанието на витамини и минерали е по-малко или несъответства на оказаното на етикета да ги изпращаме навън в референтна лаборатория на Европейската общност, коментира експертът. С други думи трябва да се знае, че за безопасността на хранителните добавки имаме лаборатория, но имаме проблеми с количествения състав само на витамините и минералите. При отчитането на една година от работата на БАБХ д-р Войнов каза, че по отношение качеството и безопасността на храните заведенията за обществено хранене са най-слабия сектор. Там по думите му инспекторите са се натъкнали на много сериозни нарушения, най-вече в „ол инклузив“ хотелите по морето и в зимните курорти.  Системите за самоконтрол са разписани само на хартия и не работят, заяви Войнов.Той определи като проблем квалификацията на хората, които работят „зад витрините“ и приготвят храната, която консумираме. „Това трябва да го разпишем и да го сложим в ред и там да се спазват необходимите производствени и хигиенни практики. Крайно време е“, каза изпълнителният директор на БАБХ.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *