Търси се финансов шериф

„Имаме нужда от глобален шериф.“ Това заяви инвеститорът и филантроп Джордж Сорос в навечерието на ежегодната среща на Световния икономически форум в Давос през 2008 г. малко повече от месец преди Bear Stearns да се олюлее на ръба на фалита.
Две години по-късно, ден преди водещите регулатори и банкери в света да се съберат под заснежените алпийски върхове в швейцарския град, за да обсъдят състоянието на световната икономика, не се забелязва напредък в усилията за създаване на глобален финансов регулатор, да не говорим за сериозно сътрудничество между страните в опитите за реформа.
Вниманието на американската администрация е съсредоточено върху поведението на Уолстрийт и произвеждането на нови политически мерки почти всяка седмица (като например „правилото Волкър“, чиято цел е да попречи на търговските банки да сключват сделки за своя сметка, или пък данъка за възстановяване на помощта за финансовия сектор). Усилията на Белия дом се сблъскват с промените в останалите страни.

По-съгласуван подход

Британският министър-председател Гордън Браун например отхвърли идеята на Волкър в понеделник. „В американския контекст подобна инициатива вероятно е оправдана от необходимостта да се отдели дейността на хедж фондовете и тази на компаниите за дялово инвестиране – заяви Браун пред репортери в Лондон. – Ние обаче нямаме подобен проблем.“ (Не е ясно какво го кара да мисли така, след като огромни компании като Barclays са изправени пред същите рискове като тези, заплашващи американските им колеги.)
Британският финансов министър Алистър Дарлинг поиска по-съгласуван подход. „Ако всеки работи самостоятелно, няма да постигнем нищо – заяви той пред „Сънди таймс“. – Банките са глобални, тоест напълно способни са да организират работата си по такъв начин, че ако режимът е тежък в една страна, да отидат в друга, а това не е от полза за никого.“
Отбелязаното от Дарлинг вероятно е в същината на проблема, тъй като директно засяга представата за движението на парите по целия свят в преследване на все по-висока възвръщаемост. Банките в САЩ могат да се свият вследствие на новите правила, но какво значение ще има това, ако китайските, които са толкова тясно свързани с нашите, се окажат двойно по-големи.
В ерата на глобалното банкиране огромните финансови институции не са просто национален проблем. Спомнете си какво стана след катастрофата на Исландия.
Само часове след като Обама обяви „правилото Волкър“ миналата седмица банките от Уолстрийт вече търсеха начини да го заобиколят и да изчислят кои от международните им конкуренти ще попаднат под ударите му.
Deutsche Bank, чието присъствие в Щатите става все по-мощно, има звено за дялово инвестиране RREEF. Дали ще й се наложи да го продаде?
Goldman Sachs пък се чуди доколко е възможно да се раздели със статуса си на банкова холдингова компания, така че да продължи с търговията за собствена сметка, или ще може да прави това в чужбина чрез дъщерна компания.
„Страните вече предприемат собствени инициативи – коментира Хауърд Дейвис, бивш председател на британския финансов регулатор, който в момента е ректор на Лондонското училище по икономика и политически науки и член на борда на Morgan Stanley. – Всички действия са подкрепени от разумни доводи, но не са съгласувани и носят риск от регулаторен арбитраж.“

Работа на парче

Дейвис, който планира да участва в Давос, може да представи план за глобален регулатор с реална власт, който описва по следния начин: „Нещо като финансова СТО.“
Той твърди, че е особено обезпокоен от перспективата работата на парче в усилията за реформиране да доведе до прекомерна регулация.
„Ако вземем предвид всички нови предложения (данъците, Базел ІІІ, степента на задлъжнялост, капиталовите изисквания на световно равнище, правилата на Волкър, налозите върху финансовите транзакции, таксите за системен риск и т.н. и т.н.), можем да се озовем в обстановка на неразумна предпазливост“, допълва Дейвис.
Барни Франк, председател на Комисията по финансови услуги към долната камара на американския Конгрес, който също има намерение да пътува до Давос, се притеснява, че доводите на Дейвис ще бъдат използвани в по-крайна форма за попарване на реформата.
„Противниците на строгите ограничения в САЩ изтъкват, че те ще поставят американския бизнес в неравностойно положение, а финансовите компании ще преместят дейността си на по-благоприятна почва“, се казва в негово изявление.

Биене в гърдите и надлъгване

„Не съм съгласен. Всъщност, откакто съм председател на финансовата комисия, аз и моите колеги работим съвместно с много държавни лица, за да предотвратим подобна ситуация. Основната ми цел тази седмица е да придвижа усилията ни за сътрудничество и да парирам регулаторни подходи на национално равнище, които позволяват на компаниите да избягват необходимото равнище на отчетност и отговорност“, допълва Франк.
Едно нещо участниците в Давос обаче не могат да отрекат – общественото негодувание все още е осезаемо по целия свят.
Именно този гняв може се превърне във важен инструмент за прокарване на реформите в ръцете на регулаторите дори тези промени да се изразяват във временни данъци върху банките, които едва ли ще доведат до съществени изменения.
„Напредъкът на американския президент Барак Обама и финансовия министър Тимъти Гайтнър в налагането на данък върху кредитирането на едро засили подкрепата от останалите страни за предложения от мен международен данък“, твърди Браун.
Постигането на реална реформа, която ще промени из основи стратегията за гарантиране стабилността на глобалната финансова система, няма да се случи с биене в гърдите и надлъгване между държавните глави. Може би все още имаме нужда от глобален шериф.

New York Times