Увеличението на данъка върху лихвите по депозитите – по-скоро минус

По-скоро недостатъци, отколкото предимства крие в себе си евентуалното увеличение на данъка върху доходите от лихви по депозитите отново до 10% през 2015 г. Това показва анкета на Investor.bg сред водещи икономисти и представители на банките, след като през миналата седмица стана ясно, че този налог може да бъде отново увеличен.

Припомняме, че в края на миналата седмица председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова съобщи, че данъкът върху доходите от лихви по депозитите може да се увеличи отново на 10% през 2015 г. с мотив, че така ще има около 80 млн. лв. допълнителни приходи в бюджета.

Данъчната ставка от 10%влезе в сила от 1 януари 2013 г. с промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Предложението направи Симеон Дянков – министър на финансите в първия кабинет на Бойко Борисов.42-рото Народно събрание намали ставката за тази година до 8%. Действащото законодателство предвижда догодина данъкът да стане 6%, през 2016 г. – 4 на сто, а през 2017 г. – да отпадне напълно.

Още в понеделник реакция по темата дойде от Българска стопанска камара (БСК), която заяви, че е „непрофесионално и наивно е държавата да очаква повече приходи от данък върху лихвите по депозитите“. Според БСК идеите за промяна в данъчното облагане са пореден пример за непоследователна политика във финансово-икономическата сфера.

„Исторически е доказано, че вдигането на данъци има само една обществена реакция и тя е негативна“, се казва в позицията на УниКредит Булбанк, изпратена до Investor.bg. Влиянието на данъка върху приходната част на бюджета остава спорно, смята и Васил Вълков от „Тексим Банк”. Идеята на управляващите не е добре премислена и аргументирана, твърди пък икономистът от ИПИ Калоян Стайков.

И все пак има и застъпници на идеята. Според Руслан Иванов от Центъра за изследване на демокрацията е „нормално данъчната политика да върви в посока, която цели справедливост в облагането“.

Ето и подробните коментари на икономистите и банкерите по темата за Investor.bg:

Калоян Стайков: Ще настъпи преструктуриране на спестяванията

Идеята на управляващите не е добре премислена и аргументирана, заяви икономистът от ИПИ Калоян Стайков.

„Ако данъкът стане 10%, очаквам да настъпи преструктуриране на спестяванията. Със сигурност ще последва разместване в този сегмент“, е категоричен анализаторът.

Според негопредложението на управляващите противоречи на логиката на данъчната система в България – сравнително високи косвени данъци (ДДС) и сравнително ниски преки данъци, с цел да се насърчават инвестициите и спестяванията и да се обезкуражава твърде високото потребление.

Той определи като спорна аргументацията още при въвеждането на данъка от Симеон Дянков. „За да има инвестиции, трябва да има спестявания. Сега се тръгва точно в обратната посока – да облагаме спестяванията. Ако няма достатъчно инвестиции, това е заради нестабилната икономическа среда и нереформираната съдебна система“, допълни Стайков.

По думите му в момента във финансовото министерство се чудят откъде да намерят допълнителни приходи в бюджета. Планираните приходи от увеличения налог обаче – около 80 млн. лв. допълнително, били несъпоставими с консолидираните разходи.Търсенето на нови приходи не замества запълването на дупките в бюджета,добави той.

Във връзка с предупреждението на БСК, че вложителите могат да се насочат към банки в други европейски страни, икономистът каза, че вложителите са гъвкави. Той припомни, че при въвеждането на данъка за около три месеца депозитите са били преобразувани в спестовни влогове.

„Сега не е ясно накъде ще се тръгне, ако данъкът бъде повишен и какви ще са резултатите“, предупреди Калоян Стайков.

Васил Вълков, Тексим Банк: Влиянието на данъка върху приходната част на бюджета остава спорно

„Негативно настроен съм относно последиците от този данък. Мога да разделя нещата на две гледни точки. От една страна доходът от лихви е вид доход и по тази причина, следвайки логиката на плоския данък, от гледна точка на икономическата справедливост този доход, следва да се облага. Но ако трябва да търсим ефект по отношение на икономическата логика, смятам, че възстановяването на данъка би било негативно за икономиката“, коментира Васил Вълков, който е директор „Частно банкиране“ в Тексим Банк.

По думите му страна ни не е в ситуация, в която трябва да се облагат тези доходи, още повече, имайки предвид турбуленциите, които се наблюдават на пазара в последните месеци.

Според него ако се стигне до облагане, е редно да се облагат доходите от всички банкови продукти. По думите му няма логика безсрочните да не се облагат, а срочните депозити да се облагат.

„Логично е, ако се облагат доходите от лихви, това да важи за всички, защото се получават изкривени продукти като например т.нар. „безсрочни депозити“, продължи Вълков. Той каза още, че преди години срочните депозити са служили за фактическо спестяване, докато т.нар. безсрочни – само за разплащания.

„Благодарение на високата ликвидност банките имат възможност да плащат високи лихви по такива безсрочни продукти. Това определено е силно изкривяване на пазара. Това го наложи силната ликвидност и буквално пощурялата конкуренция на пазара. Но в една нормална ситуация, подобен продукт няма как да вирее. Ако ще има данък, справедливо е да е върху всички продукти. Тогава пазарът в България ще се нормализира, ще има срочни депозити, по които хората да спестяват, и ще има безсрочни продукти, с които хората ще се разплащат и с които ще работят“, продължи банкерът.

Според Вълков банките умело са използвали тази „вратичка“ и са създали такива „неестествени банкови продукти“. Той добави, че, ако в крайна сметка данъкът се увеличи или остане, неговото влияние върху приходната част на бюджета остава спорно, „защото се говори за 80-90-100 млн. лв., което е изключително нищожно като ефект“.

„Съществува риск хората да бъдат подтикнати към по-рискови схеми, които в един момент биха могли да изиграят лоша шега на всички на пазара. Големи печеливши ще бъдат управляващите дружества, които предлагат различни фондове, защото по закон доходите от тях не се облагат“, коментира Вълков вероятността клиентите да се насочат към необлагаеми продукти или инвестиции за сметка на облагаемите депозитни продукти.

Банкерър коментира още, че е много възможно тези 10% да се прехвърлят върху крайния клиент по отношение на кредитите, например. „Банки биха били склонни да платят 10%, за да могат да покрият данъчната тежест на даден клиент само и само за да го задържат. От там нататък се изкривява цялата система“, продължава директорът „Частно банкиране“ в Тексим Банк. Той отново повтаря, че ставката няма да донесе очаквания за държавата ефект.