Увеличеното производство на газовия ОПЕК смъкна цените

„Блумбърг“ Алжир, най-големият африкански износител на природен газ, не получава съдействие от Русия и Катар в желанието си да бъде намалено общото производство, за да се вдигнат цените на енергийната суровина, която е с най-лоши резултати през тази година. Алжирският енергиен министър Чакиб Келил планира да поиска от 11 страни – износителки на газ, да редуцират добива си и така да сложат край на свръхпредлагането, заради което цените в САЩ паднаха с 28% от декември насам. Русия, държавата с най-големи залежи на синьо гориво, заяви, че не смята да намалява продукцията, а Катар, който е на трето място в света по резерви, пуска нови съоръжения за износ. „Производителите се заблуждават, ако вярват, че могат да повлияят на цените с подобна мярка“, тъй като тя е неизпълнима, заяви в телефонно интервю Джон Фейхи, управляващ директор на енергийния консултант Eras Ltd., Лондон. Въпреки падащата стойност на горивото Катар планира да увеличи производството си на втечнен природен газ (ВПГ) с общо 44% тази година, а засилените доставки от шистите в Северна Америка свиха американския внос до най-ниското му равнище за последното десетилетие миналата година. Купувачите намалиха участието си в дългосрочни договори, където цената е обвързана с петрола, и се ориентираха към спот пазари като британския, където стойността за доставка в същия ден е с 21% под средното й равнище за последните пет години. Форумът на страните – износителки на газ (ФСИГ), където участват страни като Русия, Иран и Катар и чиито членове държат две трети от световните залежи, заседава вчера в алжирския град Оран. Енергийните министри ще вземат участие и в конференция на сектора за ВПГ, която ще продължи до 21 април. Многогодишни договори Британският природен газ с доставка утре падна с 11% тази година в Лондон на 31,5 пени за терм (равносилно на $4,85 за милион британски термични единици), което е около $26,25 за барел петролен еквивалент. Суровият петрол сорт Brent се търгува при около $86 за барел. Повечето от потребявания в Европа газ е купен с многогодишни договори, обвързани с цената на петрола – формула, която според износители като Алжир, Катар и Русия гарантира дългосрочното инвестиране. Суровина, първоначално предназначена за доставка в САЩ, пристига в Европа, където се продава на спот пазарите и отмъква пазарен дял от дългосрочните контракти, казва Мортен Фриш, старши съдружник в Morten Frisch Consulting Ltd., базирана във Великобритания. Цените на газа с незабавна доставка са по-ниски от тези на горивото, доставяно по дългосрочни договори на най-големия европейски вносител Германия, което миналия месец струваше над $8 за милион британски термични единици, сочат данните на Wood Mackenzie Consultants Ltd. „В Европа се появи двойнствена система за ценообразуване при газа“, казва в имейл Фриш. „Едното равнище е базирано на индексирани спрямо петрола дългосрочни договори за обикновено синьо гориво и споразумения за доставка на втечнен природен газ. Другото се основава на спот цените.“ Поскъпването на суровия петрол, който скочи със 71% миналата година, вдигна цените в дългосрочните договори, което кара купувачите, в т. ч. GDF Suez SA и най-голямото германско комунално дружество E.ON AG, да ограничат договорените доставки и да купуват по-евтино суровината на отворения пазар. Руският „Газпром“, най-големият доставчик на газ за Европа, се договори по-рано тази година да пригоди дългосрочните си договори след преговори с клиенти като E.ON Износителят се съгласи да даде тежест на движенията в спот пазара при ценообразуването на доставките, без да премахва индексирането спрямо петрола. Цел от $14 Позицията на членките на газовия ОПЕК е, че „газът не получава полагащото му се“, съпоставено с петрола на енергийно-еквивалентна база, коментира в телефонно интервю Гай Карузо, старши енергиен консултант в Центъра за стратегически и международни изследвания, Вашингтон. Министър Келил заяви на 16 март във Виена, че купувачите ограничават количествата суровина, която получават чрез дългогодишни договори, за сметка на сделките по спот цени. Той призова за намаляване на продажбите на европейските спот пазари като британския National Balancing Point и определи като цел цена на газа от $13-$14 за милион британски термични единици при суров петрол от близо $80 за барел. На 30 март Келил заяви, че все още не му е била обещана подкрепа за мярката, която бележи първия случай, в който член на организацията призовава за ограничаване на продукцията. Не е възможно да се ограничи предлагането, заяви на 8 април руският енергиен министър Сергей Шматко. Страната му е най-големият източник на газ за Европа, следвана от Норвегия и Алжир. „Няма как организацията да контролира производството на газ и цените в следващите 5-10 години, тъй като болшинството от сключените сделки за снабдяване с природен газ представляват дългосрочни договори“, заяви генералният секретар Леонид Бокановски в писмен отговор на въпросите на „Блумбърг“. Катар, най-големият производител на ВПГ, не планира редукция в производството на газ, заяви миналия месец енергийният министър на страната Мохамед ал-Сада. Катарците се стремят да добиват възможно най-голямо количество синьо гориво, за да максимизират производството на течни продукти на природния газ, казва Карузо, бивш ръководител на американската енергийна информационна администрация. Износителите трудно ще договорят квоти, тъй като много от инвестициите вече са направени, казва той. Произведеният от шисти газ увеличи предлагането в САЩ и синьото гориво падна с 28% тази година, което го нарежда на второ място в това отношение след захарта в индекса на 24 суровини S&P GSCI. Ако това производство намери своето сериозно място в Европа и Азия, ще застраши двата основни пазара за износа на газ, казва Карузо. ФСИГ „безспорно е обезпокоена от успеха на тази технология в Северна Америка“, казва той. За разлика от създадения през 1960 г. петролен картел ОПЕК газовият му еквивалент досега не е поставял цели за цените или квоти за производството от основаването си през 2001 г. в Техеран. Членките на форума са Алжир, Боливия, Египет, Екваториална Гвинеа, Иран, Либия, Нигерия, Катар, Русия, Тринидад и Тобаго и Венецуела. Базираната в катарския град Доха организация покани Казахстан, Йемен и Перу на срещата в Оран. Норвегия и Холандия имат статут на наблюдатели.