Уволнената Николова на прокурор за бонусите?

В правосъдното министерство очакват да приключи вътрешният одит на агенцията, за да решат какво да предприемат срещу Николова, съобщи „24 часа“, позовавайки се на свои източници. Престъплението, което Николова вероятно е извършила, е по член 282 от Наказателния кодекс. Според източника на вестника  през последните шест месеца на 2011 г. Виолета Николова сама си е определяла сумите за т. нар. допълнително материално стимулиране към заплатата. Това било  незаконно според наредба №2 от 5 ноември 2004 г. Този документ определя реда за раздаване на бонуси в Агенцията по вписванията. В чл. 11 от наредбата изрично се посочва, че „за изпълнителния директор и неговия заместник индивидуалният размер на месечното материално стимулиране се определя от министъра на правосъдието“. Проверката на вътрешния одит обаче е показала, че Виолета Николова е получавала бонуси според установения ред само от януари до юни 2011 г. За този период шефката на агенцията е взела 24 хиляди лева допълнително, като всеки месец бонусите й са били одобрявани с подписа на тогавашния правосъден министър Маргарита Попова. Но от юли до декември 2011 г. Николова не е пращала предложенията за собствените месечни надбавки за одобрение в Министерството на правосъдието. В последните 6 месеца на годината тя сама си е определяла размера на бонусите. Николова бе освободена от поста си на 20 февруари заради лошите резултати от одита на институцията и скандала с раздадени бонуси. „Ако общественият интерес изисква информация за бонусите на чиновниците, администраторът, т.е. министерството или институция, има свобода да прецени дали да я предостави“, коментира междувременно пред БГНЕС председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венета Шопова. „Парите, които получават чиновниците, са лични данни те са от т. нар. категория „икономическа идентичност“. Лични данни не са само трите име, ЕГН-то и адресът, такива са например заплатата или бонусът. И за министъра, и за младшия експерт това са лични данни“, обясни тя. Шопова посочи обаче, че Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (ЗПИЛЗВДД), прави разделение и в КЗЛД са имали запитвания и жалби точно по тези въпроси. Тази година например от правосъдното министерство са питали дали могат да предоставят информация за Виолета Николова. „Въпреки, че лицето попада в обхвата на тези по ЗПИЛЗВДД, които следва да декларират своето имущество пред Сметната палата и неговата декларация е налична на техния сайт, притеснението беше за разпространяване на информация за трудовото възнаграждения, което включва и допълнителните бонуси, които не са предмет на обявяване. КЗЛД прие, че това действително са лични данни“, каза още Шопова. Разкриването на тази информация е допустимо на първо място винаги с изричното съгласие на лицето. Ако такова съгласие не бъде дадено, е възможно да се даде, когато информацията се предоставя за журналистически цели и тя не може да увреди личната неприкосновеност.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *