Улесняваме бизнеса с нови е-услуги

Вече регистрираме марки и дизайни онлайн, обяснява Таня Найденова

Преди месец и половина юристката Таня Найденова пое Патентното ведомство. Тя е завършила право в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“. Адвокат с над 30 г. стаж е. Работи като патентен представител от 1997 г. Какво е новото в работата на ведомството? И все още ли сървърите на компютрите там са от „каменната ера“ на техниката? За отговор на тези и други въпроси „Стандарт“ потърси Таня Найденова.

– Г-жо Найденова, получава ли дейността на изобретателите адекватна подкрепа в България?

– Изобретателите са получавали нужната подкрепа, но не в този обем, в който аз бих желала. От страна на Патентното ведомството считам, че подкрепата е адекватна и правим всичко възможно техните изобретения да получат закрила по-бързо.

– А правителствата подкрепяли ли са работата на ведомството по подходящ начин?

– Дали предишните правителства са подкрепяли дейността на Патентното ведомство, не бих могла да кажа, тъй като по това време съм била представител по индустриална собственост. В момента, като председател на ведомството, получавам пълна подкрепа от сегашното правителство. Всички дейности и инициативи, касаещи ведомството, се съгласуват с мен.

– Все още ли сървърите ви са от 1997 г.?

– Факт е, че сървърите и комуникационните технически средства, които ведомството използва в момента, са доставени в периода 2002-2006 г., и че базовият ни бизнес софтуер за администриране на заявките за обектите на индустриална собственост е инсталиран в периода 1995-1999 г. Същевременно е факт, че в активна фаза са дейности по реновиране и обновяване както на общофункционалните технически средства, така и на базовия бизнес софтуер. В ход е изпълнението на проект по ОПАК за внедряване на нова администрираща информационна система за обработка на заявките за всички обекти на индустриалната собственост, предоставена ни безвъзмездно от Световната организация за интелектуална собственост (WIPO). Подготвя се и процедура за стартиране на проект за внедряване на закупеното в края на 2013 г. сървърно и комуникационно оборудване. Крайната цел на проекта, финансиран със средства от Фонда за сътрудничество на Организацията за хармонизация на вътрешния пазар (OHIM), е цялостно технологично реновиране на вътрешната IT инфраструктура. Става дума за над 20 сървъра, една обща и няколко специализирани виртуални комуникационни линии за обмен на данни с международни институции и партньори. Подготвя се и до 2-3 месеца ще бъде стартирана процедура за доставка и внедряване на още една партида технически средства.

– И въпреки това, вероятно имате успехи?

– Да, имаме успехи и считаме, че до края на годината, въвеждайки новите електронни инструменти, ще улесним още повече работата с гражданите и бизнеса.

– Доколкото ми е известно, сключихте договор с WIPO да ви предоставят безвъзмездно програмно осигуряване за обработка на данни от интелектуална собственост, за марки, за дизайн?

– Изпълнението на проекта е в ход, внедрени са и вече се тестват модулите за администриране на заявки за марки и патенти. Пред приключване е внедряването на модула за промишлен дизайн. Крайна оценка за успеха на внедряването ще можем да дадем след окончателното приключване на проекта, но още сега можем да отчетем успешното внедряване на няколко нови услуги, част от които са вече достъпни за ползване от бизнеса и широката общественост.

– Тръгна ли вече електронното подаване за марки?

– Да, електронното заявяване на марки е факт от ноември 2013 г., а месец по-късно бе въведено и електронното заявяване на промишлени дизайни. Това са модули, които дават възможност на лицата, които искат да регистрират марка или дизайн за територията на България, да направят това онлайн. Чрез е-услугите заявителите могат да подадат исканията си за регистрация по-бързо, без физическо доставяне до ведомството и без необходимост от подготовка на хартиени документи. Вградени контроли на данните намаляват възможните грешки в заявленията, а интеграцията с хармонизираната база данни на стоките и услугите (TMclass) подпомагат заявителите в избора им на стоки и услуги. Заявяването може да стане по всяко време, без ограничения от работното време на ведомството, като е предоставена възможност за прикачване на сканирани документи и всякакви файлове.

Освен това, в момента се работи и през 2014 г. предстои да бъдат въведени още е-услуги, които ще бъдат предоставяни от Патентното ведомство – за подновяване на регистрацията на марки и дизайни, за подаване на опозиции срещу регистрацията на марки, на искания за заличаване на марки и дизайни или отменяне на регистрацията на марка, както и за вписване на различни обстоятелства в Държавните регистри на марките и дизайните.

Всички тези електронни услуги са разработени с подкрепата на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (OHIM) и благодарение на Фонда за сътрудничество. OHIM е европейската институция, която регистрира марките и дизайните на съюза, а Фондът за сътрудничество, който се финансира от бюджета на OHIM, е партньорство между всички ведомства по индустриална собственост на ЕС за изграждане на модерна и лесно достъпна система за марки и дизайни.

– Колко действащи патента има в момента?

– Към момента има 1406 български патента, а валидизираните европейски са 7683.

– Вярно ли е, че най-големите изобретения са в изчислителната и комуникационната техника?

– Във всички области на техниката се заявяват и патентоват изобретения. Малък превес имат заявките за изобретения, които се подават в областта на машиностроенето. Компютърните технологии се развиват много бурно. Използват се в техниките за комуникация, в медицинските технологии, в системите за навигация на превозни средства или функции за безопасност на автомобилите, в домашни уреди. С напредъка на технологиите, компютърно приложимите изобретения се използват във всички области на техниката, поради което очакваме, че ще нарасне броят на заявките за патенти в изчислителната и комуникационната техника.

– Другата голяма дейност на Патентното ведомство са търговските марки. Колко търговски марки са регистрирани в България?

– През изминалата година са постъпили 4164 заявки за национална регистрация на марки, от тях 3068 са от български заявители. Освен това разглеждаме и международни регистрации на марки, за да преценим дали действието им може да бъде допуснато на територията на страната. За миналата година постъпилите международни регистрации са 2160. Към декември 2013 г. броят на регистрираните национални марки е 54 934, като притежаваните от български лица са 37 672.

– Колко са нарушенията?

– В националното законодателство е предвиден наказателен, гражданскоправен и административно-наказателен ред за защита на правата върху обекти на индустриална собственост. От компетентността на Патентното ведомство е да извършваме проверки по сигнали за нарушаване на правата върху марки, промишлени дизайни и географски означения и налагането на административни наказания в случаите на установени нарушения. Административно-наказателни производства се образуват и при прекратени наказателни производства от съда или прокуратурата. През 2013 г. са извършени 289 проверки, съставени са 197 акта за установяване на административно нарушение и 92 констативни протокола за липса на нарушение. Издадени са 295 наказателни постановления. За сравнение, през предходната година броят им е бил 260. Паралелно с това експерти от ведомството съдействат на досъдебните органи чрез извършването на съвместни проверки, изготвянето на експертизи и предоставянето на информационни справки.

– Какви промени в Закона за патентите бихте искали да бъдат направени?

– Бихме желали да направим много промени. Аз, а и екипът, с който работя, имаме набелязани вече предложения, но щом бъдат конкретизирани и подредени, ще можем да ви ги предоставим.

– С какво ще улесни бизнеса единният европейски патент?

– Очакваният положителен ефект от въвеждането му е значително намаляване на разходите за получаване на патентна закрила на ниво ЕС. Това от своя страна ще доведе до подаване на заявки за патенти на ЕС от българските фирми и би имало за резултат навлизането им на европейския пазар. Би се засилило инвестирането в научноизследователската и развойната дейност и би се повишил ръстът на чуждестранните инвестиции чрез внедряване на патентовани изобретения и създаване на предприятия и нови работни места. Освен това ще се повиши правната сигурност.

– Откога ще влезе в сила единният европейски патент?

– Веднага след като бъде изградена и системата на Единния патентен съд. Той ще спомогне също така за драстично намаляване на разходите по съдопроизводство, тъй като на страните няма да се налага да водят успоредни съдебни производства пред различни национални юрисдикции.