Упадъкът на една индустриална икона

За американците „Дженеръл мотърс” години наред бе олицетворение на силната индустрия, а Детройт – родният град на концерна – бе символ на този успех. Нека отправим поглед назад – към историята на американския автоконцерн.
Що за времена бяха това. През 1933 година „Дженеръл мотърс” навършва 25 години, тогава концернът описва себе си като “Триумфът на Америка“. “Никоя друга индустрия не плаща на работниците си така добре, както „Шевролет”. Около нашите фабрики се родиха цели градове“, бе казано тогава. Всичко това е вярно. По това време „Шевролет”, една от марките на концерна „Дженеръл мотърс”, е богата и успешна – символ на величие.

Мрачни времена за американската мечта
Детройт, където е разположена централата на концерна, е родното място на американската средна класа – и то благодарение на автомобилната индустрия. С добрите заплати работниците в заводите могат да изпълнят мечтата си за собствен дом с поне една американска кола отпред. В онези времена Детройт е смятан за модерен град – град на моторите.
Дъ Темптейшътнс, Стиви Уондър, Дъ Сюприймс – те са музикалните символи на “моторния“ град: черна музика – леснозапомняща се и интензивна. Тогава обаче настъпват мрачни времена за американската мечта. В САЩ навлизат конкурентни автомобилни марки. Ниското качество, грешната политика при избора на моделите и прекалено високите производствени разходи се оказват проблем за „Дженеръл мотърс”. През 80-те години на 20 век в Щатите се усещат първите признаци на упадък на автомобилната икона.
Десетки хиляди трудещи се в заводите губят работните си места, затворени биват дори цели заводи. И въпреки това всички се надяват нещата отново да тръгнат по старому. Музиката отразява все по-ясно трудните условия на живот в индустриалния град. Във вътрешността на града все още се намират 5-те офис-кули на Джи Ем, но само няколко километъра по-нататък са празните заводи, наред с евтини магазини и заложни къщи.

Величието – в запад
В един стъклен дворец близо до реката се намира сдружението в подкрепа на икономиката на град Детройт. На 19-ия етаж е бюрото на директора Ричард Блус. На него не му се иска градът да затъне в мизерия. Той казва: “Нашият имидж е добър. Тук е мозъкът на автоиндустрията“. На Ричард Блус му плащат, за да мисли положително.
Франк Хамер е на друго мнение. В продължение на 32 години той е работил в Джи Ем, сега е член на синдиката към концерна. Настроението там е лошо, и то не от скоро.
Франк Хамер: “Моето впечатление е следното: много хора не виждат никакви перспективи, те се страхуват за работните си места. Преди никой не можеше и да повярва, че някой ден концернът може да фалира. Днес всички говорят за това. Всички са обзети от страх.“
Градът, създаден някога около автомобилните заводи, запада все повече. Виновен за това е концернът, защото някогашната велика сила на автомобилостроенето е все по-близо до обявяването на неплатежоспособност.
(“Дойче веле“)